Иван Харабаров

превод: Иван Николов

***
Аз роден съм в замислена
                      дървена къща,
дето дим над комина кръжи,
дето руската печка
                     във шепа могъща
хляба румен и дъхав държи.

Дето пърхат под стряхата
                              весели птици,
разпилели стогласа реч,
и дървеса
             с тъмносини зеници
все подмигват към мен отдалеч.

Аз роден съм в замислена
                                 дървена къща,
от огъня жълт озарен.
Все по-рядко и по-рядко
                                   се връща
тоя спомен сега при мен.

Затова и в сърцето ми днеска
                                       несмело
се прокрадва мисъл една,
затова и сънувам
                        родното село
с тъмни стрехи и тишина.