Иван Митрофанович Харабаров, руски поет, е роден на 26.01.1938 г. в село Камижи – Бели Ключ, Черемховски район, Иркутска област като шесто дете в семейството на ловец. Рано остава сирак – за възпитанието му се грижат по-голямата му сестра Варвара и приемната му майка Анна Степановна Евдокимова. Завършва средното си образование в Иркутск. Като съвсем млад, през 1954 г., започва да печата стихове и очерци във в. “Черемховски работник”. До постъпването си в Литературния институт през 1955 г. за известно време работи като бетонджия в строителството на Иркутската ГЕС. Първата му поетична книга “Туесок” излиза през 1958 г. в издателство в Иркутск. Критиката веднага обръща внимание на самобитния език на поета, на новите образи и мисли в стихосбирката. В самиздат са отпечатани по пет негови стихотворения – в изданията «Синтаксис» (1959) и «Феникс» (1962). През 1960 г. завършва Литературния институт, където е подкрепян бащински от поета Николай Старшинов и където по същото време учат рано отишлите си талантливи руски поети Дмитрий Блински и Николай Анциферов. По време на обучението си е разкритикуван на институтски съвет за творба и изключен от комсомола. През 60-те г. заедно с поета Юрий Панкратов написват теоретичен труд за обновяване на руската рима. Още като студент издава два стихотворни сборника: “Сини камъни” (изд. “Съветски писател”) и “Утро в Ярославл”, (изд. “Млада гвардия”). Негови стихове са публикувани и в сборника “Ден на ярославската поезия” (1963), а през 1964 г. в изд. “Млада гвардия” издава “Избрана лирика” (31 страници). След завършването на Литературния институт Харабаров работи известно време като специален кореспондент на в. “Правда”. На страниците й се печатат негови статии за строителството на ГЕС на Уст-Илим. През 1964 го блъсва такси, шофьорът се скрива – поетът лежи в болницата “Склифосовски” и оздравява. През лятото на 1965 г. заедно с приятелите си поетите Вячеслав Кузнецов и Юрий Панкратов тръгват на пътешествие из Русия, по река Волга, понякога с параходи, по-често пеш. Посещават Ярославл, Кострома, Рибинск, Нижни Новгород, Симбирск, Самара… Появява се подборка от пътни стихове “Цъфти смрадлика в Русия”. Следват книгите му “Зелено дърво” (1966, изд. “Млада гвардия”), “Див чесън” (1967) и “Якутска легенда” (1968). Член на Съюза на съветските писатели. Работи като редактор в Красноярск, Ярославл и после в Москва, в издателство “Съветски писател”. През 1968 се присъединява в критиките към Евтушенко и Вознесенски по повод на статията “Идейната борба” в “Литературная газета”. Преди смъртта си активно критикува рускоезичните писатели и твърди, че “трябва да се спасява Русия” (по спомени на Игор Жданов). Умира загадъчно (версиите са различни: цироза на черния дроб, задавяне на сън след употреба на алкохол, удушен от користолюбиви съседи, желаещи да завземат цялата му жилищна площ) на 27.01.1969 г. в Москва, едва на 31 г. Кремиран, урната с праха е погребана на Донското гробище в Москва. Посмъртно излиза книгата му “Белият ключ”. Негови творби са включени в “Сибирски строфи. Руски и съветски поети за Сибир” (1984); “Второ раждане” (1988). Сборник на шестима рано умрели поети.” Харабаров е запомнен като мъжествен, открит, прям човек, истински сибиряк. Стиховете му са пропити от обич към родния край, историческото минало на Русия и нейния народ.

Публикации:

Поезия:

ВЪВ ТЕЗИ ПЕСНИ…/ превод: Диана Павлова/ брой 14 ноември 2009

НА ПРИЯТЕЛЯ/ превод: Диана Павлова/ брой 14 ноември 2009

АЗ РОДЕН СЪМ В ЗАМИСЛЕНА ДЪРВЕНА КЪЩА… / превод: Иван Николов/ брой 54 септември 2013

УДАРНО СТРОИТЕЛСТВО/ превод: Димо Боляров/ брой 62 май 2014

НА ПРИЯТЕЛЯ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 77 октомври 2015