Стефанос Дафнис

превод: Димитър Дублев

Стих да напишеш,
                     скъпи мой,
какво ти е потребно:
стол, масичка и цъфнал клон
с две пойни птички дребни,
два карамфила с ален цвят
във чашата сребриста
и нежността на пролетта
с измамната й мисъл.

Един лист бял като сърце,
що сбира светлината,
мастило черно - на ръжда
да носи миризмата,
перо със човчица - да пий
по капка непрестанно.
И още нещо: любовта
със нейните страдания.