Фьодор Тютчев

превод от руски: Марта Мянкова

Към края тих на наште дни
По-нежно любим и по-суеверно.
Ах, грей с прощални светлини
Любов последна, о заря вечерна.

Небето ни е полумрак,
На запад само грей сияние.
Поспри, поспри, вечерен зрак,
О, продължи, очарование!

Сърдцето силно не тупти,
Но все пак пълно е със нежност.
Любов, последна наша, ти,
Блаженство си и безнадеждност.