Алексей Недогонов

превод: Найден Вълчев

Градинка в центъра на Варна -
треви, глицинии чудесни
и под небето лъчезарно
море и бряг, и неизвестност.

Тук не пристанищен, привичен,
а ясен взор пред него грее:
във къса рокличка момиче -
стои с букет цветя на кея.

Но невнимателен, небрежен
и странно мълчалив и хладен
към други бряг и град крайбрежен
той вперва своя поглед жаден.

О, гледа той… и му се струва,
в пристанищния шум огромен,
че към Батум той вече плува
по пътя на добрия спомен.

И ето милата Родина…
Брегът аджарски там го чака
с една забрадка морскосиня,
с безброй глицинии във мрака.