Константинос Хадзопулос

превод: Николай Антонов

Остави свойта лодка сама по вълната -
нека вятърът тласка надути платна.
Няма край тоя свят. Разгърни си крилата -
непознатият бряг по-красив е за нас!
А животът е свежест, животът вълна е -
ветровете я носят, където си знаят!

Нека бягат скали и ливади крайбрежни,
нека плуват край теб неизвестни села.
Нито в дни, като чудна идилия нежни,
нито в бури, които размахват крила,
ти ще можеш с ръка да насочваш платната.
Там ще идеш, където те тласка вълната!

Ти знаеш ли всъщност що си гонил в живота?
Мигар знаеш какъв ще е бъдния ден?
Ти посяваш добро, а пък жетва е злото!
И въпросът го среща въпрос нерешен.
И това, пред което захласнат заставаш,
мигар сам го спечелваш, мигар сам го създаваш?

Щом е тъй, дето ще, да се удря вълната
и омаята нека сърцето влече!
И макар да треперят от гръм небесата -
има бряг, дето слънцето кротко пече,
и макар че душата ти ръсят сълзите,
знай - очакват я някъде радости скрити!