Георгий Степанов

превод: Литературен свят

Калдерон е една от централните фигури в европейската художествена култура на XVII в. Той бил изтъкнат син на велико столетие, за което традицията, колкото и да е странно, не е прикрепила специален епитет - наименование.

Хронологически това столетие рамкира века на Възраждането и века на Просвещението. XVII век е своенравен наследник на епохата на Ренесанса. Своенравието му се проявило в капризно-причудливата избирателност по отношение към предишните ренесансово демократични идеали и своеволието - в издигането на принципно нови идеи за устройството на света и човешкия живот, личен и обществен.

Творчеството на Калдерон постоянно било преразглеждано и по различен начин се оценявало не само от съвременниците, но и от епоха в епоха, от страна в страна в зависимост от естетическите и етични норми и концепции, присъщи на нациите и народите в различните периоди от тяхното духовно развитие.

За живота и творчеството на Калдерон били създадени немалко легенди. Житейските легенди възниквали от оскъдността на биографични данни за великия драматург, противоречивостта, разпалената пристрастност в оценките на творчеството му - от липсата на методологична строгост и историческа обективност в изследователската практика.

Било необходимо немалко време, за да стигнат изследователите до простата на пръв поглед идея да се разглежда творчеството на Калдерон в контекста на знаменития “век без наименование”, от една страна, и до сериозните опити за обяснение на непреходната значимост на калдероновите творби за духовния живот на следващите поколения - от друга.

Когато казват, че XVII век е бил епоха в развитието на науката или е сложил началото на науката на новото време, подчертават само една от страните на развитието на общественото съзнание. Но трябва да се отбележи, че в областта на художественото съзнание XVII век, усвоил прогресивния опит на предходните епохи, бил също повратен: в процесите на развитие на различните форми на общественото съзнание се наблюдавал забележителен паралелизъм.

Кеплер, един от творците на астрономията на новото време, не само прокарал рязка граница между “мислимата идея за кръга” и “действителния път на планетите”, но и изобщо разпръснал “магията на закръглеността”, установявайки елиптичността на планетните орбити. Изглежда, че Калдерон първи е казал за небето, че това не е небе и може би не е синьо, той бил първият художник на словото, който преобразил абстрактните тезиси за смисъла на живота в “поетични текстове”, създавайки философските драми “Животът е сън” (”La vida es sueno”) и “В този живот всичко е истина и всичко е лъжа” (”En esta vida todo es verdad у todo es mentira”).

Идеята, че в изкуството средствата за възпроизвеждане са по-ефективни, колкото по-рязко се отличават от изобразявания предмет, в XVII в. започнала да измества предишните възрожденските принципи за правдоподобност, подражание на природата, простота и уравновесеност.

И работата не само в това, че Калдерон нарушава историческата или географската истина, съобщавайки, че река Дунав разделя Русия и Швеция, или превръщайки Йерусалим в морско пристанище, а в художествено-естетическия ракурс, от който той гледа света и човека в него.

Калдерон, като че откъсвайки се на крилата на философията от тленната земя, се озовава във въздуха и придобива способността да вижда човешките достойнства, добродетели и пороци в най-общите им очертания, схематизирани и пределно обобщено.

Немските романтици нарекли Калдерон “поет на честта”. Това е правилно в смисъл, че от всички възможни регулатори на хармоничното обществено устройство Калдерон избира ключовото категорийно понятие чест.

Понятието “чест”, имащо значение на универсален морален принцип на поведението на отделния човек, става при Калдерон основен регулатор на социалните отношения, фундамент на общественото благо, като функцията на носител на абсолютната идея за честта се приписва най-напред на краля.

Но трябва да се подчертае, че чувството за чест, порядъчност в отношенията с хората, чистоплътността в постъпките и мислите винаги остро са се възприемали в Испания от всички - от сеньора като Дон Кихот до селянина Санчо. Притчата за хермелина била широко известна във всички слоеве на обществото и Калдерон я представил в своите драми на честта в най-обобщена, абстрахирана и схематизирана форма.

Съдържанието на народната притча е следното. За да хванат хермелина, ловците правят мръсна локва и подгонват към нея животното. Зверчето предпочита да умре, но да не се оцапа в мръсотията. Може би именно затова кожата на хермелина е станала кралска мантия и символ на жертвено-неопетнената чест.

Ако Калдерон използва понятието за чест като най-важна категория към конкретната общност от себеподобни - към нацията на испанците, то любовта и вярата придобиват в неговите произведения космически принцип, чрез който се усмирява стремящата се към разпад вселена под напора на различно насочени сили и изобилието от несъгласуващи се форми.

Любовта според Калдерон помага на разума да прокара път не само към хората, но и към вещите и събитията. Любовта при Калдерон е свързана неразривно с вярата, която означава не само свръхестествена християнска добродетел, но и обикновена доверчива преданост и вярност в действията и поведението на всеки “естествен” човек.

Способността да се доверява, т. е. способността да се постигне нравствената ценност на друга личност, изисква душевна устойчивост. Изискването за душевна твърдост е много важно, тъй като самата вяра, ако тя не е сляпа, включва момент на риск.

Вяра в друга личност без надеждни основания и гаранции се превръща във висше изпитание за морална здравина и истински критерий в отношенията между хората. Такива виждал Калдерон източниците на морална сила, способна да противостои на трагичните колизии във “века без наименование”.

Калдерон, както и други художници и мислители, дълбоко се вълнувал от темата за безсмъртието. Ако под безсмъртие се разбира съществуването на личността в съзнанието на потомците, то драматургът-мислител Калдерон, дал на света идеи-образи на всички времена, може да бъде причислен към безсмъртните.

“Iberica (II). Кальдерон и мировая культура”. 1986.