ЧУДЕСА
превод: Найден Вълчев
ЧУДЕСА
Синьо, синьо небе.
Жарък ден. Летен яз.
Ти стоиш на брега.
Къпя коня си аз.
Златокоса, кръвта
хвърля луди искри
и във теб, и във мен.
И във коня дори.
Ще сънувам през ден
и ще виждам до гроб
как целувам те аз
и политам в галоп.
Че веждата ти - лък
азиатски - е зов.
Мойта младост крещи:
слънце, кон и любов.
Черна грива развял -
ха иди, че го спри,
бяга моят жребец
през поля и гори.
Нека срещат и теб
във века ни суров
тези три чудеса:
слънце, кон и любов.
ВЕЧНОСТ
Врабчо мой от мойта круша
и ти, дъжд от парапета,
говорете, аз ви слушам,
аз ви слушам, говорете,
че преди да отлетите
от очите ми оттатък,
искам да ви се наситя,
звуци, шумове и капки.
Ранни листи, звънки птици,
и в добър, и в неприветен
ден, наведени ресници -
аз ви слушам, говорете.
Нищо друго не е нужно
на земята… Ти на нея
дай й тук ятата южни,
дай й после снеговея,
та като преминем ние
в листи, в шепоти и звуци,
утре в тях да ни открият
нашите деца и внуци.
