Иван Валюк

превод: Литературен свят

Връзката на Ърнест Хемингуей с ФБР и възможната участие на тази организация в самоубийството на лауреата на Нобелова награда по литература е тема на статия на известния кубински писател Леонардо Падура. Материалът, наречен „Тайните на Хемингуей” беше публикуван във вестник „Хувентуд Ребелде”. „Онези, които са държали в ръце  известното досие на ФБР за Ърнест Хемингуей, твърдят, че то обхваща  124 страници, 15 от които остават затворени “в интерес на националната отбрана” - пише Падура. - Освен това, още 40 страници са замазани с черно мастило, с  изключение на поздравите и подписите”. В досието са представени сведения за американския писател, събрани от 1942 до 1974 г, като се има предвид, че писателят се самоубива на 2 юли 1961 г.

Известно е, че Хемингуей започва да сътрудничи на ФБР през септември 1942 г. при пребиваването си в Хавана. Сред основните му задачи били „информиране за действията на намиращите се в Куба  испански фалангисти и лица, съчувстващи на нацистите, а така също провеждането на операция по търсенето на немски подводници, за да се изясни къде и кой им е доставял гориво, необходимо за продължаване на действията им в Карибския басейн”.

Сътрудничеството на писателя с ФБР продължило само седем месеца, отбелязва Падура, и на 1 април 1943 г. посланикът на САЩ в Кубе се отказал от него, заявявайки, че предадената от писателя информация „е лишена от каквато и да е ценност практически във всички случаи”. Според Падура истинската причина била, че действията на Хемингуей взели „рискован обрат”, тъй като включили и следене на генерал Мануел Бенитес - ръководител на кубинската Национална полиция, който се ползвал с „абсолютното доверие” на тогавашния президент на страната Фулхенсио Батистa.

Кубинският писател счита за „неоспорим факт”, че нацистите са зареждали подводниците си в няколко кубински пристанища, подчертавайки, че „операции от такъв род не биха могли да станат зад гърба на  армията и полицията“. По такъв начин ловът на немските подводници може би е насочил Хемингуей към „опасни разобличения”.

Кубинският автор си е спомнил и за „манията за преследване”, която се наблюдавала у нобеловия лауреат в последните години от живота му и го довела до психиатрия.

„Обнародваните през 1984 г. документи доказват, че писателят наистина е следен от агенти на ФБР” - подчертава Падура.

Той отбелязва, че Хемингуей през 50-те години на миналия век възнамерявал да напише книга за ФБР, което предизвикало опасенията на ръководството на организацията, особено в директора му Джон Едгар Хувър, който започнал да „пропагандира образа на жалкия Хемингуей-алкохолик, склонен към комунистически идеи”.

„Може би няма никога да научим започнал ли е Хемингуей да работи над тази книга” - отбелязва Падура, добавяйки, че няколко месеца след самоубийството на писателя вдовицата му (Мери Уелш) пристигнала в хванското имение Вихия, където Хемингуей прекарал 20 години, и взела „най-ценните картини и документи, които считала за важни, а така също хвърлила в печката значително количество хартия”.

„Възможно е ключът към разгадката за постоянното шпиониране на ФБР на Хемингуей да се превърнал в дим сред дърветата на имението Вихия” - заключава кубинският автор.

Леонардо Падура, кубински писател, сценарист и журналист е роден през 1955 г. Широко международно признание му носи поредицата от романи за полицая Марио Конде, която получи множество престижни награди. Последната известна книга на Падура е романът „Човекът, който обичаше кучета” - за живота и убийството на Лев Троцки в Мексико.

Своими именами, № 27 (146), 02.07.2013 г.