Николай Зиновиев

превод: Тихомир Йорданов

СТАРИЦА

Ръцете й са тъмни като хляба.
А пръстенът - до нишка изтънял.
И като стара книга, тази баба
с лице е на пергамент пожълтял.
- Децата ти и внуците къде са?
- Ех ти пък! - сякаш онемя
и бръчките й спуснаха завеса:
- Вдовица станах още от мома…

ЖЕЛЯЗНАТА ЗАВЕСА

И падна тя без съпротива.
Решиха господата пак тогаз:
- За нищо да я похабим, не бива,
докарайте я тук, при нас.

Със мъка я прекараха през брода.
Желязна е, ръцете ти ще одере.
Сега между властта им и народа
провиснала е тя добре.