Болеслав Лешмян

превод: Елисавета Багряна

***
Такава тишина в градината, че никой шум нахълтал
не може да й устои и чезне, в мекотата й разтворен.
Подскача катеричка червеникава по бора,
на златен копър се люлее пеперуда жълта.

По своя воля, към целта си, с тропот ненадеен,
от ябълковото дърво в тревата тупва ябълка узряла
и в пътя си поред окършва сухи клонки устояли,
които после бавно падат подир нея.

Ти взимаш ябълката, пробвайки, зъбите си забиваш
и я поднасяш към устата ми със жест любовен.
И гриза, гълтам аз следите от зъбите си с готовност,
зъби, които в миг с усмивка ти разкриваш.