Монсерат Родес

превод от каталунски: Росица Василева

***
Тялото ти въздушно се мърда леко: искат
с хиляди жестове етерните ръце
косите ми. Приплъзват далечни оттук
градовете. - Тежат ми страшно дните,
тревогата на премълчаните мигове. - Кажи само
вярно ли е, че денят ни казва довиждане.

***
Невъзможното иска от теб
това последно самообладание,
тоя миг, който крадеш
и не крадеш. (Да не оставяш
никога вече листа празен.)