Виктор Ливземниекс

превод: Марко Марков

***

Не става така - казал си бяло, а той кима с глава:
„Да, бяло е”. За него може би то е по-черно от черното.
Няма еднакви поли. За някого те са тесни, за другиго - широки,
а някой ще заяви: „Това не е моят цвят!”
Един излъган ляга в земята, а друг върху неговите кости
къща ще построи.
Ти си мислиш, това е просто тор, а той смята, че това
е от полза за житото: нещо те плаши с грозно ръмжене,
а той се смее: знай, хилавото наглед
ще те победи.
Да живее този, който спори с мен! Ако той е по-силен,
аз, аз ще потъна в мрака. Но само не си мислете, че глобусът
ще забави въртенето си!
Ще се върна на разсъмване.
Не съм този, който бях вчера, и себе си не ще позная утре.
Мили мои безсрамници, прекрачете през мене! Светът е
ваш.