Иван Бунин

превод от руски: Марта Мянкова

Пред залез облак чер простря се
Над нивите и изведнъж
Светкавица хълма разтресе
И заблестя на шир и длъж.

На капки стъклени в позлата
И с весел шепот зашуртя
Дъждът пороен, а гората -
Затихна във прохлада тя.

Това е ден! И пръв не бе той:
Ще се излей, ще отлети…
Пороят златен от небето
Ни радва след кат ни смути.

Едва достигнем храсталака
И стихва в росните листа!
О, поглед що милувка чака,
О, хлад в покорните уста!