Ливиу Дамиан

превод: Марко Марков

От какво бягаме, по-бързи от звук?
От всичко, свързано с обич и памет?
Застила очите и думите тук
на скоростта безцветното знаме.

И на мама зелената кърпа под свод
безразличен
трудно се различава.
Самолетът носи моя живот,
като кълбо бързо го размотава.

И защо под звезди, под луни, под слънца
с рев турбинен сечем небесата?…
А се радваме като деца -
свирнеш и чезнеш в далечината.