Влад Ривлин

превод: Литературен свят

Вероятно малцина са онези, които ще си спомнят тази дата. А впрочем именно в тези майски дни, преди петдесет и три години в Генералната Асамблея на ООН беше прието историческото решение, сложило края на системата на колониализма.

Едва ли ще се намерят днес много хора, които ще си спомнят, че тази историческа резолюция бе приета по инициатива на СССР.

Не трябва да се смята, че решението за ликвидацията на колониализма е прието бързо и лесно.

Приемането му е предшествано от дълга и тежка дипломатическа борба на Съветския Съюз. Много лидери на освободителни движения не вярвали тогава, че радикалната по своята същност и форма формулировка, предложена от СССР, ще бъде приета.

Но съветските дипломати успяха да убедят и сплотят в едно цяло лидерите на освободителните движения. В частност, предложената от Съветския Съюз резолюция предвиждаше предоставяне на независимост на колонииите и зависимите страни не по-късно от година - през 1961 г. (За първи път тази идея беше озвучена от Н. С. Хрушчов през 1959 г. по време на посещението му в САЩ. Пред Генералната Асамблея на ООН съветския ръководител предложи на страните-участници в Асамблеята да приемат Декларация за предоставяне на независимост на всички колониални и зависими страни.).

Така страната, спасила света от нацизма, сложи край на епохата на колониализма.

В следващите години Съветският Съюз подготви десетки хиляди специалисти: инженери, лекари, учители, военни - за новите независими държави, построи хиляди промишлени предприятия, болници и училища за освободените от колониализма страни.

Помощта на СССР за развиващите се страни в пъти превишаваше аналогичната, оказана от американското правителство на следвоенна Европа по плана Маршал.

Само за три години: от 1986 до 1989 г., обемът на съветската безвъзмездна помощ за чуждите страни съставяше почти 56 млрд. рубли по чужда валута. Това е повече с 1% от брутния национален продукт на СССР в онзи момент (Източник: http://sarist.narod.ru/tema77.htm). Впрочем повод за сравнение и размисъл от архитектите от Сколково по повод на брутния национален продукт).

Помощта, която СССР оказваше на освободилите се от колониализма страни започна не през 80-те години на миналия век, и дори не през 60-те години на миналия век.

Именно СССР започна в Индия строителството на предприятия от тежката и фармацевтичната промышленности. През 1955 г. между СССР и Индия бе подписано споразумение за строителството на металургичния завод в Бхилаи (на стойност повече от 135 млн. дол.), в 1957 - за сътрудничество в строителството на предприятия от тежката промишленост, в 1958 - за строителството - като съветски подарък - на Технологическия институт в Бомбай, в 1959 - за помощ за Индия в строителството на предприятия от медицинската промишленост (сега Русия купува медикаменти от Индия), в 1960 г. - за съветско съдействие на Индия в проучването и добива на нефт и газ, в 1961 г. - за мирно използване на атомна енергия.

Съветската помощ за Египет, включително и военна, включваше до 50% от разходите в икономическото развитие на страната.

През 1977 г. властите на тази страна рязко смениха курса, преминавайки във враждебния на СССР лагер. Но в Египет досега помнят и обичат Русия. За Русия тук напомня всичко: старичките жигули, използвани по пътищата на Кайро за такси, самите пътища, цели квартали с хрушчовки (качеството може да не е лукс, но кой с каквото може), най-голямата в Африка хидроелектростанция, иригацията в пустинята, заемаща 90% от територията на страната.

Имам свои спомени, свързани с тази страна.
- Руснак ли си? - питаха ме местните търговци на пазарите в Кайро и Александрия. Отговарях с „да” и цените веднага слизаха с 50%. - Повече не можем - извиняваха се собствениците на магазинчета.
Беше 1998 година… Помнят.

А колко са построили съветските специалисти и предали като безвъзмездна помощ на Китай?

Ненавистниците на СССР разбира се веднага ще си спомнят Афганистан. Но и в тази страна СССР остави спомен за себе си не само с войната. А Джалалабадският иригационен комплекс, селскостопанските ферми в Нангархарската долина, ВЕЦ-овете в Наглу и Сурабе, механизираните селскостопански ферми «Газиабад» и «Хада», пътя Кушка - Херат - Кандахар. Както и АФСОТР - най-голямото автотранспортно експедиционно предприятие в страната. А също и хилядите лекари, инженери, учители, квалифицирани работници и техници, които СССР подготви за Афганистан.

Съветският Съюз спаси от пълно унищожение Виетнам.

През годините на американската агресия във Виетнам, върху тази страна бяха хвърлени повече бомби, отколкото за цялата Втора световна война. (Само в Индокитай бяха взривени приблизително 14 млн. тона взривни вещества. Това е в пъти повече, отколкото за цялата Втора световна война).

Съветската помощ за Виетнам през всички години на отблъскването на американската агресия възлизаше на половин милиона рубли на ден (Американският долар през седемдесетте години струваше деветдесет копейки).

Но главното е, че съветските ракетно-зенитни комплекси прекратиха американските планове по унищожението на големите градове в Северен Виетнам.

А и по времето на СССР касапници като в Ирак или Либия бяха по принцип невъзможни.

Днес го няма СССР. Колониализмът се връща под формата на въоръжена защита на вахабитските демократи от тиранията на социалното равенство, или под формата на дългова примка.

Колониализмът се завръща, а заедно с него - робството, нищетата и безправието за едни, и звездният живот - за други.

Днес го няма СССР и вече няма кой да спре неоколониализма.

А във въздуха мирише на изгоряло… Не гори ли поредният Райхстаг?