ПРЕДАТЕЛСТВО

Веселин Георгиев

превод от руски език: Лалка Павлова

ПРЕДАТЕЛСТВО

Останал куц и едноок вълкът.
И кретал той - сред мъката нерад.
С достойнство изпълнявал си дългът,
едва сега разбрал - в гората няма брат.
На сива глутница бил той водач.
Следите му не знаели измама.
И бил доскоро за куршума непознат,
но - изстрел! - и събратя няма.
Преди да го ранят - навсякъде бе водил
като семейство глутницата той.
Но днес за всички станал е немил
и го извикали на бой.

Не знае милосърдие - убогия му стан
заръфа стръвно самодоволна вълча сган.


ПОЖАР НЕУГАСИМ

Което беше - днес е вече минало.
Което пък ще бъде - неизвестно.
Но миг от красота, през мен преминала,
дори след векове ще е чудесна.

Светът ни крехък на надежда се крепи
и с хляб насъщен и сега ни храни.
Не съм аз Данте, нито пък съм Омир,
или на школи поетични съм избраник.

И няма спор - високо е върхът Олимп.
И затова е близка моята Голгота.
В живота си не станах исполин,
ала излях душата в своя строфа.

Но времето лети, вода е в пясък -
то носи сняг в косите, не е вятър летен.
А новият ми замисъл - така висок,
дали по силите е на поета?

Дареният ми някога от Господ дар
все още ли ми носи тая сила?
Дали в сърцето старият пожар
ще си остане кладата неугасима?