Веселин Георгиев

Веселин Иванов Георгиев е роден на 28.09.1935 г. в град Пордим, Плевенско. Поет, прозаик, драматург, преводач, автор на хумористични произведения и афоризми. Пише на български, руски и есперанто. Завършва педагогическия институт в Пловдив, преподава в училище, ръководи курсове по есперанто. От 1961 г. живее в Москва със съпругата си. Завършва драматургия в Литературния институт „М. Горки”. После работи в България като завеждащ литературната част на Драматично-музикалния театър „Константин Кисимов” във Велико Търново. След завръщането си в Москва работи като сътрудник в Обединения комитет на БКП и в представителството на „София-прес”. Дълги години ръководи Българо-руския камерен театър под егидата на Българския културно-информационен център (днес - институт). Член на Съюза на българските писатели, Съюза на преводачите в България и на Съюза на писателите на Русия. Представител на СБП в Москва. Публикувал в списания и вестници „Иностранная литература”, „Крокодил”, „Литературная газета”, „Стършел”, „Литературен фронт”, „Меценат и мир”, „День литературы” и други. Бил е кореспондент на в. „Български писател”. Превел е над 30 пиеси от руски на български, както и творби на десетки български и руски поети. Много от пиесите му са поставяни в български и руски театри. Издал е 24 книги на руски и на български език в различни жанрове (поезия, проза, хумор и сатира): „Нищо чуждо не ми е чуждо” (1992), „Високият бряст”, „Лабиринт на успеха”, „Мисли на верев”, „Зъбати песъчинки” (2010), „Шетнала месечина” (2010), сборника с автобиографични разкази на руски език „Воспоминания живут” (2010), „Небесен посланик” (стихотворения на български), „Колючие россыпи” (иронични стихове и миниатюри), „Луна за влюбените” (разкази), „Восхождение” (стихове на руски език) и др. Автор на 14 многоактни и едноактни пиеси, сред които „Бягство”, „Изпитание”, „Пропаст” и др., на повече от 600 публикации в руски периодични издания. Носител на медали „А. П. Чехов”, „Михаил Шолохов”, „А. С. Грибоедов”, „Златен Есенински медал”, „Златно перо на Московия”, медал за заслуги в културата и изкуството на РФ, лауреат на наградата на вестник „Московски комсомолец”, Златен диплом на МГО на Съюза на писателите на Русия, диплом и медал на диплома и медал на Министерство на културата на България, ордени „Иван Вазов” (на СБП), „Владимир Маяковски”, „Мир и дружба”, на званието “Народен будител на България”. Почетен член на Съюза на българските есперантисти. Вписан в книгата на рекордите и постиженията на Русия като „Най-интернационален писател на съвременна Русия”. Живял в Москва. Умира на 28.08.2013 г. в Москва.


Публикации:


Поезия:

ПРЕДАТЕЛСТВО/ превод от руски език: Лалка Павлова/ брой 51 май 2013


Проза:

АФОРИЗМИ/ брой 60 март 2014

AФОРИЗМИ/ брой 72 април 2015

АФОРИЗМИ/ превод: Валентин Димитров/ брой 78 ноември 2015

AФОРИЗМИ/ брой 85 юни 2016