Сергей Мнацаканян

превод: Литературен свят

Беше нисък, много подвижен, плешив… Но това e само външното. Главното е, че Михаил Давидович Лвов беше много доброжелателен към хората, особено към младите поети. Интересно е, че и трите части на името му са псевдоним, но той така се бе сраснал с тях, че никой никога не си спомняше за това. Той с удоволствие откликваше на татарския вариант на презимето си - Михаил Давлетович. Вероятно името на бащата му е напомняло за детството, за башкирското село, където се беше родил, за Челябинск, от който беше заминал на война.

Поетът-фронтовак Михаил Лвов запази до края на живота си някакво наивно, възторжено отношение към живота. Той беше роден през 1917 г., но понякога изглеждаше, че е много по-млад, отколкото е записано в паспорта му. Веднъж на една творческа вечер, той дори се нарече «романтичен идиот» и призна, че това възвишено светоусещане ще си остане такова.

Към младите поети се отнасяше по бащински и им помагаше безкористно. Мога да го потвърдя, защото той бе един от маститите литератори, който ме препоръча в Съюза на писателите на СССР, а по-късно ми помагаше със съвети, когато трябва - ме подкрепяше, и дори стана така, че когато Михаил Давидович беше работен секретар на Московската писателска организация, известно време работих под негово началство. Работен секретар - това е като министър с портфейл за разлика от отличие от нещатните писателски секретари.

Когато Сергей Сергеевич Наровчатов стана главен редактор на «Новый мир», той покани за свой заместник и Михаил Лвов. Михаил Давидович отговаряше за поезията и критиката и не забравяше онези, които беше подкрепял по-рано.

По онова време вече добре се ориентирах в съдбите, в житейските обстоятелства на поета и ме поразила приятелството му с Людмила Татяничева. През 1945 г. тя, още млада и не от най-известните поетеси, във вестник от рода на «Уральский рабочий» беше написала рецензия за книга на младия поет Михаил Лвов. Когато прочетох тази кратка рецензия, пожълтяла от времето изрезка от стар вестник, си помислих, че Михаил Лвов е оцелял по странен начин: в текста се казваше, че «пътищата ни са различни с такъв поет». Подобни заявления в онези години са били опасни за адресатите им.

Но нищо: Лвов оцелял, вероятно простил на Татяничева опасното й по онова време «нападение» или просто е забравил за него. Именно той предложи да изберат Татяничева за председател на творческото обединение на поетите от Москва. Това се случи, когато председателският пост напусна Владимир Соколов - през 1975 г.

Тогава не можех и да си представя, че ще си създам толкова скоро приятелски отношения с него, - е, разбира се, отношенията на по-възрастния с по-младия. Той беше много жив човек, мигновено откликваше на всякакви дребни молби, обичаше да помага, ако имаше възможност и дори ако нямаше възможност. Звънеше, пишешe, когато трябва, писма, спираше в ЦДЛ влиятелни функционери и им внушаваше какво трябва да се направи за един или друг молител.

Подари ми няколко свои книги. Запомнил съм възторженото заглавие на една от тях: «В април, именно в април…». Ясно е, че именно през април се е родил Ленин. Наистина, днес са на мода други исторически личности, родени именно през април.

Подари ми и една излязла в Урал миниатюрна книга със свои стихове - много мъничко томче. Такива книги тогава се издаваха като знак за особено отличие и разположение към поета - беше невъзможно да се четат заради дребния шрифт. Просто сувенир за спомен.

Той, както и мнозинството от известните поети, имаше свой «фирмен» слоган, който помнеха, на който се възхищаваха и цитираха, който беше поставил поета на невидимия му пиедестал: «Малко е да се родиш, за да станеш мъж, трябва да станеш желязо, малко е да си руда: трябва да се претопиш, и като рудата, да пожертваш себе си…»

Идеята на стихотворението е изразена малко неясно, но твърдата и неоспорима предпоставка бе разбираема. Беше известно и интернационалното стихотворение на Лвов, близко на мнозина, макар, мисля да беше изпреварило времето си: «Колко сме ние, неруснаците, в Русия…»

Този стих днес е дори по-актуален отпреди. Тогава преди всичко беше от значение социалната принадлежност - «съветски човек». Ние бяхме съветски хора, и руснакът някъде в Таджикистан, и таджикът в Москва бяха съветски хора, обединени от имперската воля. Жалко, че това безпримерно равенство беше разрушено.

С други думи, Михаил Лвов заемаше значимо място в тогавашния литературен живот. Ако се сравняват с нашето време, днес литературен живот липсва, той почти напълно се е превърнал в бизнес, където всичко решават не стиховете, а парите и само парите. Но тогава за бизнес не ставаше и дума, а към стиховете се отнасяха като към общонародно достояние.

На гроба му има черен мраморен обелиск с обикновен надпис:
«Поетът Михаил Лвов. 1917-1988».

И ето че вече през новия век, през януари 2013 г. се обръщам към Михаил Давидович, по-точно към неговия образ в нетрайната си памет с думи на закъсняла благодарност.

(със значителни съкращения)

Литературная газета, №6 (6403), 13.02.2013