ФАТАЛНО ЗАКЪСНЯВАМ, ЧАКАМ
превод: Красимир Георгиев
ФАТАЛНО ЗАКЪСНЯВАМ, ЧАКАМ
Фатално закъснявам,
чакам
сред кал и прах в квартал голям…
С ръка отново бойко махам,
Притичвам:
- Карай ме натам!
Шофьорът спира
и ме качва,
ни сват, ни зет не съм му там,
очи присвива, в полуздрача
размисля - колко ще му дам.
А аз запалвам си цигара.
Спокойно - ще платя - муча!
Той дава пълна газ и кара,
авторитетно аз мълча.
Накриво с поглед ме замерва,
напред аз гледам, срам не знам,
цигарата си дъвча нервно,
размислям - колко да му дам.
Заплата хич, издръжка малка -
а в джоба нямам ни петак.
Стърчи самотно там писалка
и от сакото дава знак.
А ако каже - хайде, плащай!
Ако писалката не ще?
А взе ме той на пътя прашен,
загуби време и въобще…
А бузата му бръчки сбира,
а той замислено мълчи,
колата на адреса спира,
гласът му
дружески
звучи:
- Излизай, не криви очи,
върви, студенте, и учи!
1961
—————————–
КЪМ РОДИНАТА
От век на век те тъпчат и горят,
но с непонятна мощ беда обърнала,
запазваш родна реч и образ свят,
в победна песен своя стон превърнала.
И как изникваш пак от пепелта,
възраждаш се със слава, враг преборила,
сразяваш зло, разруха, нищета,
родени от жестоката история!
С коя страна в широката земя
да те сравня по доблест и страдания?
Едва една беда сразиш сама,
а другите връхлитат те неканени.
И гинеха в полята синове…
Почете ги, издигна сред полята храм…
Но с Кръв Христова няма да се спре
кръвта, която пак ще е пролята там!
Бедите отминават като сън,
но пред бедите, още неизвестните,
да глъхне твоят стон в камбанен звън,
с победен зов да не замлъкват песните!
1985
—————————–
* Спас на Крови - православен събор в памет на възкресението на Христовата кръв; мемориалният храм Спаса-на-Крови в Санкт Петербург е построен в памет на царя-мъченик във връзка с убийството на император Александър ІІ.
И ВОТ СТОЮ И ПОГИБАЮ…
И вот стою
И погибаю
Среди райцентровской грязи…
Вот снова руку поднимаю,
Вот подбегаю:
- Подвези! -
Шофер берет меня,
Сажает,
А я ему ни сват, ни зять,
Шофер глаза свои сужает,
Соображает - сколько взять.
А я закуриваю веско.
Я - будь спокоен - заплачу!
А он дает на всю железку,
А я, откинувшись, молчу.
А он поглядывает косо,
А я поглядываю вдаль,
А я кусаю папиросу,
Соображая - что же дать.
Ведь ни аванса, ни получки, -
В кармане нет ни пятака.
Вот разве только авторучка
Одна торчит из пиджака.
А если скажет - зря возился?
А если ручку не возьмет?..
А он один остановился,
А он один меня везет…
А на щеке его морщина,
А он задумчиво глядит
И, тормозя свою машину,
Мне так,
Не глядя,
Говорит:
- Вылазь, вылазь, не суетись,
Иди, иди, студент, учись!
1961 г.
—————————–
К ОТЧИЗНЕ
Из века в век тебя пытались сжечь
И растоптать… Но силою неведомой
Свой лик сберечь сумела ты и речь,
И стон свой в песню обратить победную.
Как возникать из пепла ты могла
И, возрождаясь, побежать со славою
Все силы разрушения и зла,
Что рождены историей кровавою?!
С какою на земле еще страной
Сравнить тебя и в доблести, и в горести?
Едва с одной управишься бедой,
Другие мчат, наращивая скорости.
И гибли в поле сыновья твои…
Храм возводился, освящая поле то…
Но не спасли все Спасы на Крови
От крови той, какая будет пролита!
Беда уходит, как кошмарный сон,
Но пред бедой, пока еще неведомой,
Пускай все глуше слышится твой стон,
Не умолкает песнь твоя победная!
1985 г.
