Гаврила Державин

превод: Стефка Тотева

Ти, която сама, без помощ на министър, по примера на боговете, държиш всичко в ръцете си и виждаш всичко с очите си!

Велика господарке, ако досега от благоразумие пребивавах в почтително мълчание и не съм те хвалил, то това не е защото моето сърце се е колебало да ти прикади дължимия тамян, но малко не умея да хваля и моята трепетлива Муза избягва това изключително бреме и, без да ми е по силите да говоря достойно за твоите велики дела, се страхувам, че  като докосна твоите лаври, може да ги унищожа.

Не се заслепявам от напразно желание и моят полет е съобразен с моите слаби сили и моето мълчание е по-разумно от тези храбри смъртни, които с недостойна жертва оскверняват твоя олтар, и които в посоката, където користта ги води, без сила и дух смеят да възпяват името ти и които всеки ден с безобразен глас ти дотягат като ти разказват за собствените ти дела.

Аз не дръзвам да опороча желанието им да ти се харесат, но защо, без да имат достатъчно сили, без никаква полза се трудят и когато не те хвалят, само себе си  обезличават?

За да можеш да възвеличаваш, трябва да си Вергилий.

Аз не мога да принасям жертви на боговете, които нямат добродетели и никога заради това, за да те похваля, няма да скрия мислите си: и колкото и твоята власт да е велика, но ако моето сърце не е съгласувано с думите ми, то никакви награди и никакви причини няма да предизвикат у мен желание и дума да кажа като похвала.

Но когато те виждам как с благороден жар се трудиш в изпълнение на твоите задължения, които довеждат до срам държавниците, благоговеещи над труда си и угнетени от  тежестта на короната ти, когато те виждам как с разумни разпоредби обогатяваш своите поданици, как  гордостта на неприятелите с крак потъпкваш и за нас море отприщваш, и как твоите  храбри войни - подвластни на твоите намерения и на твоето велико сърце, и всички  подчинени на покоряващия Орел, и  Русия - управлявана със щастие от твоята държава, и как нашите кораби - презиращи Нептун,  достигат местата, откъдето слънцето започва своя бяг, и тогава, без да питам, харесва ли се това на Аполон, моята Муза, пламнала в огън, ме изпреварва и те хвали.

Бележка: Ескизът е намерен в книжата на Державин и е написан собственоръчно, явно се отнася към 70-те г. на 18 век.