Олга Овчаренко

превод: Стефка Тотева

Няма в Португалия човек, който да не знае поета Луиш де Камоенс /1524/25 - 1580/ и да не почита неговата памет. По стиховете на Камоенс малките португалчета изучават историята на своята страна, прекрасните португалки се обясняват в любов с вълшебните куплети на „принца на поетите”, а техните възлюбени смуглокожи мъже на чашка силно кафе си спомнят забавните истории от живота на Камоенс, причудливо преплитайки реалностите от живота с екзотични легенди. Героят на тези устни предания дон Луиш е смел и горд, влюбчив и избухлив, а с умението му да владее поетичното слово може да спори единствено и неговото бойно изкуство. Познавачите на изящната словесност потвърждават, че подобни редки за служителите на музата достойнства за цялото време на съществуването на нашия свят е владеел само един поет, Сирано де Бержерак /1619-1655/. Неговият живот след две столетия е описал в поетичната пиеса „Сирано де Бержерак” друг знаменит френски писател Е. Ростан. Още повече, че със знаменития французин португалецът Луиш де Камоенс го сближава и постоянната му бедност, и физическия недъг, получен в резултат на един от сблъсъците с врага.
…Подобно на Сирано, блестящо ерудираният млад поет още в младите си години завоюва кралския двор със своите стихове, сред които значително място заемат импровизациите. На публичните прояви на дворцовите тържества звучните му канцонети се редуват с остроумни епиграми, понякога и доста нелицеприятни. Тези дръзки постъпки срещу силните на деня ще му бъдат припомнени, когато той ще посмее „да вдигне поглед” и към самата наследница на трона - инфанта Мария. Срещата на младите се случва в църквата и естествено не може да има никакво продължение, но…. Камоенс неволно издава в своята влюбеност в новото си стихотворение. Няколкото реда, посветени на прекрасната дама, молеща се в църквата, се оказват напълно достатъчни за гнева на монарха, който се стоварва върху „наглия женкар”. Започват да гонят от двора “самозабравилия” се поет, после го изпращат в изгнание, с което започва нов период в неговия живот, период на скитане, сурови лишения, отчаяна борба за малко или много по-сносен живот….
Камоенс преживява седемнадесет години /с малки прекъсвания/ далече от любимата на сърцето му Португалия, отначало във военния гарнизон Сеута, португалски град - форпост на африканския бряг, после в Индия, където по думите му се хваща „ту за перото, ту за меча”, в края на краищата стига и до Китай. Новият живот на Камоенс върви в строго съответствие с военните и колониални канони на службата: опасности и по суша, и по вода, постоянни пътувания, лишения, храна, колкото да оживееш. Блестящият придворен кавалер храбро се сражава с маврите и турските пирати, ловува лъвове с копие и меч, не се свени и сам да граби и пиратства. Камоенс е раняван два пъти, остава без око, два пъти попада в затвора, а когато излиза на свобода търси утешение в ласките на смуглите туземки.
А годините летят, отнасят надалече и старите приятели, и прекрасните, но уви! - неверни дами. Даже образът на тази, единствената, постепенно избледнява в паметта на поета. Неслучайно в стиховете на Камоенс все по-приглушено звучат радостните, жизнелюбиви нотки и все по-често ги сменят скръбните мотиви на безжалостната съдба, разрушаваща не само живота на човека, но и самата божествена хармония на света. В сонетите, написани във военните биваци, в минутите на затишие след морска буря, Камоенс настойчиво търси отговор на вечните загадки на човешкото битие. Пронизителният трагизъм на музата на Камоенс след много години ще откликне в душата на друг велик поет - А. С. Пушкин, който ще каже за неговите сонети: „Чрез тях /тоест чрез сонетите/ Камоенс е изразил скръбната си мисъл”.
Необикновената съдба на великия португалец с неговите замайващи полети и болезнени падения са вдъхновили още един забележителен руски поет - В. А. Жуковски за създаването на поемата „Камоенс”, свободен превод от немски на произведението на Фридрих Халм.
Но истинската си сила и дълбочина достига талантът на Камоенс в произведението на живота му - поемата „Лузиади”, в която описва пътешествието на Васко да Гама и португалците, потомци на легендарния крал Луз.

Да възпея избраниците на съдбата,
на Луз потомци славни,
чиито походи потресоха народите…

Героите на поемата са истински, а не измислени хора, те буквално от нищото изграждат португалската държава, отвоювайки неговата земя от арабите и катилците, налагат култура, просвещение и християнска нравственост, а след това „в черупка лека реят се над бездната”, излизат на открито в световния океан, „откривайки на света нови светове”. Картините на срещите на пътешествениците с Индия ни представят жизнения опит на самия автор.
Така съкровищницата на световната литература беше попълнена с нов шедьовър, за който с възхищение ще се изказват най-добрите умове на човечеството: Волтер, Монтескьо, Юго, Сервантес, Тасо, Хумболт… „Луизиади”-те по право ще заслужат титлата „най-националната поема на земята”, защото в никое друго поетично произведение не е така ярко и убедително показана духовната нагласа на целия народ.
Не е случайно, че години след това, когато Португалия губи своята независимост и премина под властта на Испания, „Луизиади”-те стават химн на Камоенс за бившето величие на предците му, като пораждат в сърцето на всеки португалец любов към потъпканата родина.
…Романтик по природа, при това роден в страна, обвеяна с ветровете на Великите Географски Открития, на Камоенс му е съдено да бъде първооткривател. Автор на новаторски за своето време сонети, в поемата „Луизиади” той, подобно на Васко да Гама, подарява на света цяла страна - Португалия, нейните хора, нейната история и поезия.
Не по-малко велико е значението на поемата на Камоенс и за развитието на световната литература: едромащабността, епичността на художественото мислене на португалеца се срещат впоследствие при такива известни негови последователи като Л. Н. Толстой в неговата „Война и мир”.
Дългият живот на поемата е обусловен и от това, че в своите „Луизиади” Камоенс се проявява фактически като създател на съвременния португалски език. Ако съвременният англичани се нуждае за разбирането на Шекспир от обширен лингвистичен коментар, то Камоенс си остава близък и разбираем за всеки днешен жител на Португалия.
Епичното платно, създадено с едри и ярки щрихи - октави е замислено от поета и започнато по време на шестмесечното му пътешествие в Индия, към него той непрекъснато се връща в годините на скиталчество, а го завършва и представя пред съда на своите съотечественици при завръщането си в Португалия.

Камоэнс Л. Сонеты. Лузиады. - М.: ЗАО Изд. ЭКСМО-Пресс, 1999.