Иван Димитров Пауновски, български писател и литературен критик, е роден на 10. 10. 1935 г. Завършва гимназия в родния си град (1953) и руска филология в Ленинград (1960). Редактор във в. „Литературни новини” (1961-1964), в издателство „Народна култура” (1964-1973), завеждащ отдел в сп. „Пламък” (от 1973). Член на СБП. За пръв път печата през 1961 г. Сътрудничи на всички централни литературни издания. Автор на студии, очерци, портрети, статии, есета, рецензии, предговори и др. Познавач и анализатор на руската и българската литература. Книги: „И пак да си спомниш” (литературна критика, 1969), „Възмездието” (документална повест, 1971, 1982, 1988), „Малки неща” (литературна критика, 1978), „Впечатления” (1984), „Минало несвършено” (1985), „Точка Разни” (1987), „Но защо?” (1993), Съчинения в 2 тома. Съставител на „Спомени за Пушкин” (1974), „Българската критика за Христо Ботев” (1983), „Рицар на чаровната печал: Съвременници на Иван С. Тургенев разказват” (1987, съвместно с Милка Минева). Умира през 1990 г. Посмъртно е издадена книгата му “Смут и човек. Избрано” (2015).

Публикации:

Преводи:

Афанасий Фет - СЕГА, ЛЮБОВ, НЕ СИ ОТРАДА/ брой 51 май 2013

Чжан Цзю-лин - ТУК БЕЗ ТЕБ САМА ОСТАНАХ…/ брой 51 май 2013

Михаил Лермонтов - ПОСВЕЩЕНИЕ НА N. N./ брой 52 юни 2013

Александър Сергеевич Пушкин - ПРИКАЗКА ЗА РИБАРЯ И РИБКАТА/ брой 53 юли 2013