ЕДНО МНЕНИЕ
Унамуно е, според мен, един поет. Един поет, един голям поет.
Неговата техника ми харесва. За да може човек така да се изразява, трябва да познава много добре хармонията и контрапункта.
Това, което изглежда като отклонение, е всъщност строго отмерено.
И за забелязване е, че между тези поеми, които изглеждат внезапно разказани, между голямото прилежание и съзнателното стихоплетство, цъфтят дълбоки и мелодични звуци на орган, които биха зарадвали и певеца на Псалмите.
Това е, което най-много ми харесва в Унамуно. Неговите изблици, неговите малки, горещи молитви, отправени към Вечността.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 2, бр. 72, 26 април 1930 г.
