Йон Ватаману

превод: Марко Марков

ПЕСЕН

Залезът, поляната, околността
в твоя поглед, Елена, и нежността,
майката, детето - в люлка лъч люлян,
дървото, израсло из бащина длан,
полята, Елена, простор и бразди,
тази наша земя - звезда сред звезди,
горещите думи и шепотът скрит,
дъхът учестен, от тайна обвит,
жаждата, Елена, животът, сънят -
смърт и рождение всеки път,
птицата, пяла за теб и за мен
с крила като пламък, от нас раздвоен,
вярата, с която издигаме ръст
и хвърляме семе в коравата пръст,
ръцете, които светло слънце зове
и ние в родени от нас светове.

***

Възкръсването на листата чакам.
На алените цветове,
в които
измих лицето свое някога.
Водата агнетата сетне пиха
и заиграха по поляната зелена.
Поисках аз да ги догоня -
не успях.
Лудуваха те ту нататък, ту нагоре,
до слънцето се качиха в простора.
И слънцето засвети много ярко.
Оплаках ги.
Два листа скъсах,
сторих ги крила
и литнах подир тях.
И слънцето засвети много ярко.
Оплака ли ни някой?
… Възкръсването на листата чакам.
Завръщането чакам на момчето,
което
лудуваше със агнетата някога.
Нека пият от водата те отново -
по цветовете алени играеща,
по моето лице сияеща.