Алексей Сурков

превод: Ангел Тодоров

***

Той не простена, само смръщи вежди.
От извора, де потопи уста,
очите му, тъй хлътнали, поглеждат
и капе от лицето му кръвта.

Срещу врага, срещу смъртта такива
без криене вървят напред в леса.
Те в ада боен влизат мълчаливо
и мълчаливо правят чудеса.

1939-1940

—————————–

***

Он не стонал. Он только хмурил брови
И жадно пил. Смотрели из воды
Два впалых глаза. Капли теплой крови
В железный ковш стекали с бороды.

С врагом и смертью не играя в прятки,
Он шел сквозь эти хмурые леса.
Такие молча входят в пекло схватки
И молча совершают чудеса.

1939-1940