Георгиос Залокостас

превод: Борис Струма

НЕЙНОТО ЗАМИНАВАНЕ

Щом се пробудих и разбрах, че вече си отива,
отидох на брега тогаз
морето да попитам аз,
вълните му горчиви.

И каза първата вълна: - Когато тя отплува,
бе тъй красива, че сега
и аз въздишам от тъга
и стъпките целувам.

- А бе ли просълзена тя, не плака ли самичка? -
- Не - рече втората вълна, -
тя към далечната страна
отлитна като птичка.

Запитах третата вълна: - Кажи какво й сторих,
че ме остави сам в света? -
Но с гневен рев отмина тя,
дори не отговори.

ЦЕЛУВКАТА

Една овчарка любех аз, от мене по-голяма:
от тази обич цял горях;
аз птиче, що не пее, бях -
десетгодишен само.

И на поляната с цветя, където бяхме с нея,
тъй й продумах един ден:
- Маро, смили се ти над мен,
по тебе аз лудея!

Тогава ме прегърна тя, целуна ме в устата
и каза: - Малък си ми ти
и за любов, и за мечти,
за мъките в душата!

Пораснах и я търсих вред, но друг в живота срещна
и мен забрави тя, злочест,
но аз си спомням и до днес
целувката гореща!

КЪМ МЕСЕЧИНАТА

Ти, радост в мойте младини, ти, месечинко бледа,
не страдаш ти, а страдам аз,
защо там горе в този час
висиш и тъжно гледаш?

Земята ни златеше ти, магьосваше вълната,
но вече друг светлик струиш
и сякаш над мъртвец блестиш
сама във небесата.

Не е ли там, в невидим хор от ангели лъчисти,
и моят ангел светлолик,
не праща ли ми с блед светлик
милувките си чисти?

Ако е този блясък тих целувка от душата
на моя син, възлязла там,
една молба шептя едвам,
о, месечинко злата.

Чуй моя стон и му кажи, че участ по-горчива
не чакам, нито удар друг,
че всичката ми радост тук
във гроба му почива.

И ако пита, добави, че този страшен пламък
ще стихне и угасне в мен,
кога облееш с лъч студен
надгробния ми камък!