Сергей Василиев

превод: Дафина Попова

Парче от бомба, в утрин ранна
рани високата бреза.
И по кората с прясна рана
потече сок като сълза.

Ехтеше залпът оръдеен
в предутринната синева.
Но защитихме смело нея -
брезата бяла край Москва.

И рано-рано всяка пролет
брезата с дреха от листа
на птиците дарява полет,
а на земята - красота.

И се заклехме оттогава
да няма димни небеса.
И да плете венец от слава
брезата, руската бреза!