Людмила Брауде

превод от руски: Стефка Тотева

- Вашата любима добродетел?
- Милосърдието.
- Вашето любимо мъжко качество?
- Сериозността и дълбочината.
- Вашето любимо женско качество?
- Същото.
- Любимото ви занимание?
- Изучаването на характера на хората.
- Какво считате за най-велико щастие?
- Да вярваш в себе си.
- Какво считате за най-велико нещастие?
- Да се нараняват чувствата на другите.
- Любимият ви цвят?
- Цветът на слънчевия залез.

Откъс от интервю със Селма Лагерльоф (1890 г.)

Поразителна е била съдбата на забележителната шведска писателка Селма Отилиана Лувиса Лагерльоф (1858-1940), най-знаменитата жена на Швеция в края на 19 и началото на 20 век. Тя е живяла осемдесет и две години, от тях петдесет е посветила на творчеството. Лагерльоф е била автор на двадесет и седем големи произведения. И всяка от най-знаменитите й книги е можела да обезсмърти името й. В младостта си Лагерльоф създала уникалният роман „Сага за Йоста Берлинг” (1881-1891). В зрелите си години - забележителната приказна епопея „Удивителното пътешествие на Нилс Холгерсон с дивите гъски из Швеция” (1906-1907). На стари години създала трилогията за Левеншьолдови, това са романите „Пръстенът на Льовеншьолдови” (1925), „Шарлота Льовеншьолд” (1925), и „Ана Сверд” (1928). На перото на Лагерльоф принадлежат също така много повести, новели, предания, литературни приказки, есета и т. н. „Сагата за Йоста Берлинг” и „Удивителното пътешествие на Нилс…” (по-нататък ще го наричаме кратко така) са донесли на писателката слава. През 1907 г. тя станала почетен доктор на университета в Упсала, през 1909 - лауреат на Нобелова награда, а през 1914 г. става една от осемнадесетте „безсмъртни” - една от осемнадесетте члена на Шведската Академия. Петдесетгодишнината на приказната разказвачка през 1908 г. била отбелязана в Швеция като народен празник. Направо я засипали с цветя и подаръци.

Къде отидоха цветята?
Кой оранжериите разори?
И няма да намериш ти
ни лилия, ни орхидея.

Така пише анонимен автор на стихотворение, отпечатано в един от шведските вестници. Любопитно е, че около името на Лагерльоф в началото на 20 век започнала да се ражда легенда. Наричали я най-щастливата жена на света. Сравнявали живота й с триумфално шествие. Имало и опити да я превърнат в простичка добра разказвачка с общопризнат християнски начин на мислене. „И тези опити й нанесли значително по-голяма вреда, отколкото критичното доброжелателство. Искаха да направят от нея гипсов бюст” - пише Н. Афселиус. „Горчивината и отрицанието са й абсолютно чужди” - казва за писателката шведският литературовед Ф. Беек.
Впрочем „Сагата за Йоста Берлинг” същият Афселиус нарекъл „най-забележителната книга на дебютантка”, която някога била издадена в Швеция и която събудила интереса и възторга на едни, но и съпротивата на други читатели. Много критици единодушно признавайки своеобразието на историите, включени в романа, се съмнявали в тяхната правдивост. Известният литературен критик К. Варбург пише,че тази книга е „неуспешни потпури от фантастични мечтания, талантливи, даже почти гениални описания, от една страна и неестественост в действията, в стила и ужасяваща наивност - от друга”. Трудна съдба имала и книгата „Удивителното пътешествие на Нилс…”. И тук критическите отзиви за нея развенчават мита за Лагерльоф - мита за безобидната и добра приказна разказвачка. Книгата била подлагана на дребнава критика. Някои намирали в писателката твърде много приказно, фантастично. Други пък се дразнели от езика на Лагерльоф, от неговата много често употребявана разговорна форма.
Но „Удивителното пътешествие на Нилс…” било подложено и на доста по-сериозна критика. Първият том на книгата предизвикал резки нападки от страна на зоолозите и орнитолозите. Специалистите пък от различните отрасли на науката и патриотите обсипали писателката с упреци. Как може! Тя не е успяла да опише Смоланд, Вестерьотланд и Халанд! Тя е забравила езерото Венерн и град Гьотеборг! Даже през 1954 г. шведският географ Г. Йонсон обвинил „Удивителното пътешествие на Нилс…” в „твърде слаб контакт с научните изследвания и в необичайна наивност от географска гледна точка”.
Особено враждебно посрещнали книгата официалните духовници, реакционните патриоти и така наречените „патриоти на Смоланд”. Духовникът Габриелсон нападнал „Удивителното пътешествие на Нилс…” за това, че било написано „без план и цел”. Той определил като ужасен разказа за Бог и Свети Петър, там където „грешният човек бил поставен редом с Бога”. И безапелационно решил: „Книгите на Селма Лагерльоф не се препоръчват да се четат от деца.”
Книгите на Лагерльоф, както и на много други скандинавски автори, станали известни в Русия в началото на 20 век. Нейните портрети се печатали в много списания. Препоръчвали я не само като автор на „Сагата за Йоста Берлинг”, но и на романите „Чудесата на антихриста”, „Йерусалим” и много новели. Наред с това Лагерльоф в началото на 20 век била една от най-известните в Русия чуждестранни писателки. С името й „Селма” наричали новородените момиченца. Издавали се нейни събрани съчинения и отделни произведения. За съжаление се публикували много често в превод с неточности, чрез език-посредник - чрез немски.
Литературният талант на шведската писателка отбелязал М. Горки. Като сравнявал Селма Лагерльоф с италианската писателка Грация Деледа, Горки е казал през 1910 г.: „Вижте, какви силни пера, какви силни гласове! От тях може много да научи нашият брат-мужик!” През 1912 г. С. Груздев в статията си „Какво да четем на децата на работниците”, напечатана във вестник „Правда”, препоръчвал произведенията на шведската писателка.
След 1917 г. били публикувани едва най-известните произведенията на писателката (в превод от шведски) „Сага за Йоста Берлинг”, „Удивителното пътешествие на Нилс…”, трилогията за Льовеншьолдови, някои новели и приказки.
През 1940 г. след смъртта й бил публикуван нейният некролог. След 1958 г. по призива на Световния съвет на мира, народите от земното кълбо отбелязаха стогодишнината от рождението й, появиха се по-големи статии за нея (глави от книги, дисертации, статии, предговори и т.н.),написани от В. Неустроев, Д. Шарипкин, Л. Брауде.

Селма Отилия Лувиса Лагерльоф се родила през 1858 г. в родовото имение на своите родители Морбака. Баща й бил военен в оставка, лейтенант. Майката била учителка. Най-силно влияние върху развитието на поетичното дарование на Лагерльоф оказала средата на нейното детство, преминало в едно най-живописните области на Централна Швеция - Вермланд, сред плодородната, богата и щедра долина, обградена от гранитни, гористи планини. Един от най-ярките спомени от детството на писателката, тя описва в книгите „Морбака” (1922), „Мемоарите на детето” (1930) и „Дневник” (1932).
Повече от всичко тя обичала живеещите в имението хора, които в нейните очи завинаги са останали като силни, мъжествени и талантливи. Лагерльоф обожавала баща си и впоследствие пренасяла неговите черти върху своите герои и най-вече върху Йоста Берлинг.
Какви ли не истории й разказвали нейната баба и леля за отминалите времена! За прекрасните дами и кавалери на Вермланд, за злия фабрикант, който бил обсебен от нечиста сила, за злобните свраки, които преследвали стопанката на дома толкова настойчиво, че тя се страхувала да прекрачи прага, за привиденията, които обитавали почти всички имения!
Особено жадно слушала тези история малката Селма, която на три години пострадала от паралич. От този момент светът на детето станал ограничен. Затова и смъртта на бабата от петгодишната Селма се възприела като най-голяма трагедия, струвало й се, че нещо важно си е отишло от живота й, сякаш се затворила вратата към омагьосания свят и вече нямало кой да отвори тази врата. Може би и затова, поздравявайки след много години М. Горки с рождения му ден, Лагерльоф писала: „В деня на петдесетгодишнината на М. Горки искам преди всичко да му благодаря за описанието на неговата баба, възрастната жена с пищна коса и кротко сърце, разказвачка на чудни легенди, за най-очарователния от всички прекрасни образи на руски жени, които аз съм срещала в световната литература”.
През това време Лагерльоф вече лелеяла мисълта за собствено литературно творчество. „От седемгодишна мечтаех да стана писателка” - признава тя по-късно. На десет години, когато наблюдава традиционния парад в двора на кралския замък в Стокхолм, тя преброила колко прозорци има замъкът. Може би някога ще напише роман за кралския замък! Но започнала с поетични опити, със стихотворения „по някакъв случай”, с приказни пиеси, балади, произведения с древноскандинавски мотиви и сонети. В автобиографичната новела „Приказка за приказката” (1908), чието название вероятно е свързано със заглавието на мемоарите на Андерсен „Приказка за моя живот”, писателката поетично разказва за детските си творчески опити. Любопитно е, че по време на детството на Лагерльоф, даже когато пишела стихове и романи, в душата й живеела приказката.
Но бъдещата писателка е трябвало да се учи, тъй като получила само домашно възпитание, но и трябвало да започне работа, защото бедното й семейство през това време окончателно се разорило. През 1881 г. двадесет и три годишната Селма постъпила в лицей в Стокхолм и там се подготвила за встъпване във Висшата учителска семинария. През 1882 г.я приели в тази семинария, завършила я през 1884 г. През тази година Лагерльоф станала учителка в училище за момичета в малкото провинциално градче на Швеция - Ландскрун. Там върху една от малките сиви къщички има мемориална дъска, която свидетелства за това, че в този дом Лагерльоф е писала знаменитата си книга „Сага за Йоста Берлинг”.
Когато в началото на 1880 г. Лагерльоф сериозно се заела с литературно творчество, в Швеция, по нейните думи, е било времето за строгата поезия на действителността. В последната четвърт на 19 век в страната протичал бурен процес на ръст на промишлеността и промишлените градове. Тогава за първи път пред писателите се появили проблемите, свързани със живота на капиталистическия град, с реалистичното описание на шведската действителност.
Лагерльоф, която се причислява към неоромантиците, възпявала патриархалната старина, живота в дворянските гнезда и своя любим Вермланд. Благодарение на първото си произведение „Сага за Йоста Берлинг” по думите на известния критик Георг Брандес тя „заема видно място в шведската литература, чува се нейния нов самостоятелен глас”. През 1885 г. починал бащата на Лагерльоф, а след три години за дългове е било продадено имението Морбака, затова на младата учителка й се наложило по-интензивно да се залови за работа. Тя искала да напише книга и да спаси това, което е останало от любимия й дом - „драгоценните стари истории, веселият покой на безгрижните дни и прекрасния ландшафт”.
През пролетта на 1890 г. вестник „Идун” обявил конкурс за произведение, което би привлякло повече читатели и би му придало повече солидност. Лагерльоф решила да участва в конкурса и през август 1890 г. изпратила пет глави от книгата „Сага за Йоста Берлинг”. И станало чудо! Младата скромна учителка получила първата награда. След като я получила, писателката се отказала от службата в училище. Сега можела спокойно да се заеме с творческа работа. Като преживяла пет месеца при приятели, Лагерльоф завършила книгата, издадена през 1891 г.
През зимата на 1929 г. в беседа с Томас Ман Лагерльоф потвърдила, че първоначално не мислела да отпечатва книгата си. „Аз я пишех, разказва тя, за моите малки племенници. Това беше някакъв вид развлечение. Мислех,че книгата ще ги накара да се смеят”. Обаче „Сага за Йоста Берлинга” станала една от най-знаменитите книги от края на 19 век.
Като запазва реалните, естествени особености на прекрасната природа на Вермланд - езера, планини, долини и реки, писателката ги одушевява и персонифицира. Равнината разговаря с планината, понякога се оплаква, дори се кара с нея. Гребените на вълните Лагерльоф сравнява с русокоси къдрави глави, тя им придава настойчивостта на хората, а слънчевият лъч сравнява с хитрост. Пчелите и птиците разговарят, озадачено коментират своите и чуждите работи. Лагерльоф опоетизира света, без да запазва, между впрочем никакви илюзии в читателя за неговата суровост. Така например мечката, който сладко спи в бърлогата си, тя сравнява със спящата принцеса от приказката. Нея ще я събуди любовта, а мечката - пролетта.

Критиците, най-вече Брандес отбелязвали особеността на света, изобразен в романа „Сага за Йоста Берлинг”. „Всички хора са заети с изключително големите промени в своя живот, със своите пиршества и балове, със своята чест и позор, със своите забави и трудови дейности, със своята гордост и изкупление, унижение и възраждане”. За Томас Ман „великата шведка” Лагерльоф е преди всичко автор, подарил на света „Сагата за Йоста Берлинг”.
Периодът от 1891 до 1897 г. за Лагерльоф е период на колебания, търсения и стилистични експерименти. Тя преживява съмнения дали ще може да пише. „Аз твърде бързо се придвижих напред. Не знам ще бъда ли в състояние да запазя мястото си в литературата, без да го коментирам, да се придвижа напред.” Писателката продължавала да работи в приказен маниер, като публикува основани на фолклора материали, най-вече народни легенди, сборници от новели и отделни фантастични повести. Тя все още не може да се оттласне от романа „Сага за Йоста Берлинг” и в сборника „Невидими връзки” (1894) проследява по-нататъшната съдба на героите й.
През 1899 г. излиза фантастичната повест „Предание за едно господарско имение”, а през 1904 г. - повестта „Парите на господин Арне”. От тези книги, според Т. Ман струи „пеещ, възвестяващ, леещ се поток на древни предания”. Фантастичната история на душевно болния Гунар Хеде, който като свири на цигулка, връща към живот Ингрид /от своя страна нейната любов връща разума му/, тази история е написана с потресаваща сила. Също както и в повестта „Кочияши” (1912), чийто герой, обитаващ света на мъртъвците, е спасен и върнат към живота от любовта.
„Парите на господин Арне” е великолепна трагична повест, написана, по думите на Лагерльоф, върху основата на „стара истинска история от 1856 г.” и на скандинавските саги с тяхната тема за мъст и проклятия. Тази повест е само своеобразно зърно на трилогията за Льовендшолдови, където откраднатият пръстен носи нещастие на няколко поколения от славния род. „Парите на господин Арне” в някаква степен е и подготовка за антимилитаристичния роман „Изгнаник” (1918), където също проклятието тежи над старинния род. А основната сила, движеща действието, е добротата и любовта, които побеждават благодарение на намесата на висша сила, на откровение или даже чудо, което особено се проявява в „Легенди за Христа” (1904). Основната среда на произведенията на Лагерльоф е Швеция и много често - Вермланд. „В душата си тя никога не е изоставяла Морбака” - пише литературният историк А. Верин. - За нея наистина няма път извън портите на родния дом.”
През 1895-1896 г. Лагерльоф е посетила Италия, след което през 1897 г. се появил новият й роман „Чудесата на антихрист”, който не завоювал голям кръг от читатели, освен в Русия. В романа „Йерусалим” (1901-1902) на преден план вече не е Вермланд, а друга своеобразна и живописна провинция на Швеция - Далекарлия. Отначало тя води читателя в трезвен, дълбоко религиозен свят, описвайки живота на деен селски род, след това се разказва как този спокоен, затворен свят се унищожава, когато членовете на сектата принуждават селяните да емигрират в Йерусалим, за да чакат предстоящото пришествие на Бога. Шведската изследователка В. Едстрьом нарече този роман национален епос.
Книгата „Удивителното пътешествие на Нилс…” предизвикала противоречиви отзиви. Някои критици я наричат „революция в педагогиката”. През 1909 г. на писателката е била присъдена Нобелова награда „за благороден идеализъм и богатство на фантазията”. През 1907 г. Лагерльоф била избрана за почетен доктор на Упсалския университет. Нейните книги излизали в големи тиражи и мигновено се изкупували. Лагерльоф, която е мечтала да стане „поет на народа”, е била привърженик на еманципацията на жените, поддържала е борбата им за избирателни права, за признание на личната свобода и независимост. През 1911 г. в Стокхолм, на Конгреса на жените в света, тя произнесла реч, в която ги призовала към участие в обществения живот. Успехите на движението за еманципация в Швеция довели до това, през 1914 г. за член на Шведската Академия беше избрана жена - Селма Лагерльоф. Скоро започнала Първата световна война. За писателката, която вярвала, че народите са длъжни да живеят в мир и взаимно разбиране, войната е била тежък удар. Лагерльоф неведнъж публично се е застъпвала в защита на мира. Отзвук от Първата световна война е антимилитаристичният й роман „Изгнаник” (1918).
Нобеловата награда й позволява да откупи Морбака и така се ражда новият роман за толкова любимия й Вермланд - „Домът на Лилекрона” (1911), а също множество спомени, новели и приказки, събрани в сборника „Тролове и хора” (1915, 1921).
Но преди това е написан най-значителният роман на писателката „Императорът на Португалия” (1914). Някои изследователи го сравняват с най-добрите книги на Достоевски. История на безграничната любов - така наричали „Императорът на Португалия”. Някои критици писали,че преди литературата познавала само един крал - Лир, сега се появил подобен на него, но без изобщо да прилича на първия и това е „Императорът на Португалия”. През 1920 г. в черновите на Лагерльоф се появили наброски на първата част на трилогията за Льовеншьолдови. През същата година излязла и втората част от трилогията. А на 28 ноември 1928 г. в деня на седемдесетгодишнината й е била публикувана и последната й част „Ана Сверд”.
Трилогията за Льовеншьолдови е роман, посветен на историята на това семейство в продължение на пет поколения. Действието започва през 1730 и завършва през 1860. Не можем да кажем, че трилогията на Лагерльоф е написана в традициите на европейския или конкретно на шведския семеен роман. Трилогията на Лагерльоф е основана не толкова на народните и литературните, а както е и при Зола, на документалните източници. В трилогията си Лагерльоф описала живота на селяните. Работниците не познавала и в трилогията те са епизодични персонажи. При селяните тя вижда честност, мъжество, вярност, достойнство и трудолюбие. За арзлика от другите й произведения в трилогията на Лагерльоф се обръща сравнително малко внимание на природата. Но всички пейзажни картини са извънредно поетични, природата е съзвучна с настроението на героите.
Стилът на Лагерльоф се диктува от съдържанието на произведенията й. В романа „Пръстенът на Льовендшьолдови” високата патетика се среща с простотата на изложението. Лиризмът и хуморът, който напомня на моменти на дикенсов, присъстват в много от страниците на психологическия роман „Шарлота Льовеншьолд”. Всеки от романите на Лагерльоф се отличава със своеобразен език. За нея е свойствено строго разграничаване на речта на действащите лица в зависимост от общественото им положение и образование.
В трилогията постоянно се усеща присъствието на разказвача, който понякога коментира случващото се, понякога се намесва в хода на събитията и винаги активно ги преживява. В последното си голямо произведение Лагерльоф е създала не само пълноценен роман с единство на действието, но и завършена историческа епопея.
Известният шведски писател Свен Делбланк казва, че на Швеция е било съдено да подари на света Селма Лагерльоф. И шведите се надяват, че читателите още дълго ще отдават дължимото на този подарък.
Като споделяме надеждите на сънародниците на забележителната писателка, остава само да добавим, че като залог на техните надежди е неоспоримата художественост на произведенията на Лагерльоф, тяхната актуалност за съвременния читател. Тя ярко осветява историята на Швеция, нейния фолклор, дълбоко разкрива психологията на хората от отминалите епохи, непреходните им чувства. Неслучайно през 1930 г. С. Луис споменал името на Селма Лагерльоф сред имената на най-големите писатели на съвременна Европа - Томас Ман, Хърбърт Уелс, Лион Фойхтвангер, Сигрид Унсет, Ромен Ролан.

(със съкращения)