ИСТАНБУЛ
превод: Ана Александрова
ИСТАНБУЛ
Не чувахме мюезина -
крещяха търговците.
Хамалът напразно викаше -
бучеше сирената на кораба.
Само Христос, три пъти пленник
в позлатената стена
от маслиново дърво -
в мрежите на рибарите
мълчеше.
СТАРАТА АНКАРА
Изсушени - като лястовичи гнезда
в скалата -
царства, разтрошени в колиби.
Римски каменни отломъци -
спечени в глина…
Рони се покривът от колоните
на храма -
за измътването
на достолепните щъркели.
ПРОБУЖДАНЕ
Завръща ли се някой? Чувам стъпки.
Кой ме преследва? Накъде ме гони!…
Ах, утрото е! Гълъбите кротки
надничат през стъклото с поглед розов -
недоверчиво! Птици боязливи,
какво от мен желаете, кажете!
Хляб нямам. Със какво да ви нахраня?
Трошици по перваза има само
от другата останали… Кълвете!
Тук чужда съм! Сега пътека сладка
към сънища забравени ме води.
Разкъсайте воала на лъжата
със яки човки! В приказките детски
плашливи - днес бъдете справедливи!
„В обувката й - кръв!” И ако принцът
пробуди се и верен път намери -
заблудата си ще разсее в пепел…
***
На една вестфалска крепост
Обградена от езеро,
вечер след вечер
скърцащо се издигат нависоко
подвижните мостове…
И под тях - съществуване
в квадрата на мъждукащо графство,
пазено от русалки,
зад нежните, тръстикови щандарти…
Но идва на посещение дъждът.
Той обича старите тапети,
изсушените лица на дамите,
които грижливо, в скринове и ракли
пазят чудни ръкописи -
оригинални текстове и приписки -
образи на митичната дойка
и мистичната девойка.
Те говорят за лаврови рози
И със заинатена веселост
казват „компанийка” наместо „парти”…
Докато младата баронеса,
в избеляла басмяна рокля,
слага в леглото шестте деца -
като селски ябълки - в слама.
ТАКА Е ПРОСТО
Да се скриеш в предаността -
в големия риск на саможертвата,
която любовта изисква,
без сметка за обезпеченост,
с единствената сигурност -
смъртта.
Така ще е осъществен навярно
истинският смисъл на живота.
