СРЕЩА
превод: Ангел Тодоров
Две пролети ний бяхме разделени,
черешово дърво! Израсна ти,
ти - горделивке къдрава, зелена,
но времето тук-там те позлати.
И аз започнах вече да болея,
две пролети преминаха край мен,
но младо е сърцето ми и не е
животът ми от старост поразен.
Пак пролет е - не трябва да стареем,
и срещата ни - как ме радва тя,
все още мойте устни червенеят
като черешите през пролетта.
