Емилиан Буков
Емилиан Нестрович Буков (Emilian Radu Bucov) е молдовски съветски писател - поет, белетрист, драматург, публицист. Роден на 26.07. [8.08.] 1909 г. в град Нова Килия, при устието на Дунав (сега Одеска област на Украйна), Бесарабска губерния. Завършва гимназия в Кишинев (1930) и литературно-философския факултет на Букурещкия университет (1931-1936). Член на Съюза на комунистическата младеж на Румъния, участва в нелегална революционна работа. Сътрудничи на румънски списания. Публикува сборниците със стихове „Труд кипи” (1932), „Словото на слънцето” (1937), „Китай” (1938), които са остра критика на буржоазното капиталистическо общество. След присъединяването на Бесарабия към СССР (1940), живее в Молдовска ССР. Издава сборниците „Аз те виждам, Молдавия” (1942), „Пролет на Днестър” (1944), „Моя страна” (1947), „Растат етажи” (1952), „Стихове” (1954), „Град Реут” (роман в стихове, 1956), „Дунав - неспокойни води” (пиеса, 1956), „Искри от сърцето” (разкази, 1965), „Ден сегашен, ден иден” (стихове и поеми, 1966, Държавна награда на Молдавска ССР), „Песен на младостта” (поема, 1969), „Магистрала” (роман, 1969), избрани произведения в 5 т. (1970 - 1973). Превежда творби на писатели на други народи. Член на КПСС от 1950 г. Депутат във Върховния Съвет на СССР. Герой на социалистическия труд (1979). Народен писател на Молдовска ССР (1982). Награден с два ордена „Ленин”, два ордена „Трудово червено знаме”, медали. Умира на 17.10. 1984 г. в Кишинев.
Публикации:
Поезия:
