Пимен Панчанка

превод: Николай Антонов

***

С далечно подвикване
по стария път
зад нашия сив Арарат
как жерави стройно летят.

Все тъй ги посрещахме в пролетни дни
и махахме нежно с ръце,
и тук, на чужбина, в далечни срани,
те врязват крилете си в мойто сърце.

Летят зад Казбек, зад Елбрус -
и мойто сърце затуптя:
свободна ги чака сега Белорус
с ливади, морави, блата…

Не съм се измъчвал от завист по тях,
а тука, де реч непозната звучи,
пред техния полет от скръб онемях,
не мога да снема очи…

1944