Александра Улитина

превод: Антонина Димитрова

***

И тъгата понякога има си празници.
А ние на тъмно изпадаме в паника.
И тъгата понякога има си празници.
В тъмното пак тичам към теб, татенце.
Аз имам си малко стъкло - то вълшебно е,
и тъжно, ала и много нежно е.
И скътам ли в шепи стъклото си синьо,
от черния мрак то ще ме скрие.

—————————–

***

У грусти ведь тоже бывают праздники,
А мы от темноты бываем в панике.
У грусти ведь тоже бывают праздники,
А я в темноте убегаю к папеньке.
Есть у меня стекло волшебное.
Оно и грустное, и очень нежное.
Стёклышко синее я сберегу,
От чёрного мрака я с ним убегу.