Сергей Викулов

превод: Тихомир Йорданов

СЪРП И ЧУК

„Велика перестройка” е откак
в опашката пристъпваме от крак на крак
и с номер на дланта изписан.
Така е. И светът е слисан.
А в руския „Бял дом” в разгар
върви законотворчески пазар.
Среднощ, това се извести веднага,
Чука и Сърпа паднали със флага
на улицата, във калта, ей тука.
- Приятелю, - Сърпа попитал Чука, -
какво излиза, че съюзът ни пропадна?
Съдба очаква ни, май гладна!
Изхвърлени сме и от герб, и знаме -
ти Сърп селяшки, аз пък Чук работен… Знам не
е по нашенски това. Ти разсъди:
аз сърп не ще скова… Очакват ни беди.
Ти няма да пожънеш обща нива.
Това е ставало веднъж. Сега не бива!
Захвърлят ни по някаква нагласа,
а вместо нас си правят „средна класа”.
- Не, друже, май че ставаш зъл.
Щом трима ставаме, тогава би могъл
Съюзът ни да стане идеален…
Отвърна му Чукът със глас печален:
- Ти на полето ще ореш, в ковачницата - аз.
У „класата” ще е кесията тогаз.
И „Капитал” ще има име този параход.
А ние с теб ще бъдем прост народ,
ще сме наблъскани във трюма…
- Ами… ако… тогава… - Сърпът му продума.
- Ех, де да може! - каза този Чук.
Но приказката ми завършва тук.