Николай Зиновиев

превод: Андрей Германов

Сън, но какъв ти сънуваш стаен,
лес върху кръв, толкоз млад и зелен?

Нощем събуждат се в твоя покой
сенки, окършени в страшния бой.

Бавно във строй се придвижват напред.
Бойна проверка отеква навред.

Тихо застиват сред бели брези -
сякаш задавят те топли сълзи.

О, мой връстник, върху кръв засаден.
Лес върху кръв, толкоз млад и зелен.

Ний се родихме във свят без война
и тишината ни бе пелена.

Оня последен салют във нощта,
алена клонка над нас разцъфтя!

Ах, мирновременни нощи и дни!
Няма ни гръм, ни секира звъни!

Но без бащи, без бащи, без бащи
първата млада горичка цъфти!

Братя дръвчета със корен във пръстта,
нека прегърнем бащите в пръстта!

Вечната памет и мирният дим
със празнодумие да не скверним!

Клонки зелени, нагоре, напред!
Бойна проверка започва отвред.