Сергей Мнацаканян

превод: Кръстьо Станишев

***

От небе съм наранен,
с небосвод съм обграден,
посред суети стоустни
и квартали автобусни…
Висината - унизява,
глъбината - поразява,
синевата - възвисява,
белотата - причестява!
С тях насища се душата,
както с хляба и водата!
И тупти, тупти сърцето,
че изпълва го небето…