НЕГРАМОТНИЯТ
превод от английски: Христина Керанова
НЕГРАМОТНИЯТ
Докосвам добротата ти като човек,
който върти писмо в ръцете си
и някой би помислил, че вероятно почеркът
е непознат, но истината е, че човекът
никога не e получавал писмо от никого;
и сега той хем се страхува да узнае какво значи това,
хем се срамува, защото няма друг начин
да разбере какво пише, освен да попита някого.
Mоже би чичо му е оставил фермата на него
или родителите му са починали преди да ги извести,
или смуглaтa девойка се е променилa и го иска за любим.
Уплашен и горд с писмото, той не се разделя с него.
Как ще наречеш чувството към думите,
които го правят богат, и сирак, и любим?
РОДИТЕЛИ
Какво е да си ангел
или катерица, е по-лесно да си представим.
Когато за последен път сме добри и си лягаме,
те са там, и лъжат за тъмното.
Те ни глезят твърде често,
тези приятели които стават наши врагове.
Един ден, съвсем неочаквано младшите
достигат възрастта, за която мечтаем.
Появяват им се бръчки, където е по-добре да е
гладко, особени покашляния и миризми.
Странно е, че те продължават
да ни обичат, и ние продължаваме да ги обичаме.
Какво нахалство, едва въобразимо,
да станат причина за нас. И как.
Живота им: ние положително
можем да постигнем повече от това.
В продължение на много време всичко,
което правят е погрешно и най-лошото нещо,
всички до един го правят, е че умират
и отнасят със себе си единственото обяснение
на това как сме произлезли от морската влага
или откъдето там са ни взели,
отнасят със себе си последната брънка
от тази верига.
Мамо, татко, плачем със сгърчени лица
пред нищо неразбиращите деца и внуци.
ИЗПРАЩАНЕ
Тръгвай, малка книжко. Ако някой попита
защо пиша стихове в едно такова време,
разкажи как красотата, която не разбирам,
на кораби и други съдържателни неща
държи ме в плен все пак докато имена им дам;
и как нетърпеливо им раздавам имена,
като някой що рози с корените къса,
защото буден го държат във празното легло
с непоносима миризма, наситена със празнота.
ЗВЕЗДНА СВЕТЛИНА
Когато внезапно усетим звезднатa нощ
примигвамe от невежество, тъмно и бездомно;
гледаме втренчено като очаровани животни,
преди да погледнем човешки. После, почувствали
неясен страх, може да потърсим познати съзвездия,
Орион и Голямата мечка; но те не са наши,
тези изучени полета. Слепи и невежи,
не можем да видим това, което предците ни са видяли,
и таим някакъв страх от непредвидимия небосвод
дълбоко в нас. И си мислим: O,
ако бях живял тогава, когато тези истории са били съчинени, аз
бих открил по-приемливи картини в небесния хаос.
Но това не е така. Всъщност, ние се оказваме глупци,
що се отнася до митове и символи. Няколко
стари басни, храмoве и инструменти
обяснили небесата преди години -
Везни и ловец, коза и часовник - са всичко
което ни спасява когато, за пореден път, системите ни блокират.
И какво ли бихме направим с чисто небе и
оскъдни символи? Страховете ни, малкото ни убеждения
нямат форма. Те са като този звезден път,
който сме нарекли Млечен, мътни звезди и звездни рифове,
оказали се безформени даже за плодовитото око на митoветe -
това съвсем не са форми, които да започнат зодиак.
Да освободим небето от сложни форми
е занимание на много от нас, и умa
от сложни мисли. Ако решим да ги избегнем,
какви ли други нeизвестни съзвездия ще се развихрят
около точицата светлина, никога да не бъдат открити отново
в друга нощ, от друг човек, или от друга земя.
А пък аз, аз бих открил там лица
или може би едно лице, което отдавна съм взел за водач;
приказно, може би, като Лебед, но и толкова светло,
съзвездие, което всеки би могъл да открие
веднъж посочено; то нощта просветлява
както с местоимението ти тъмни строфи заблестяват.
РОУД АЙЛЪНД
Тук на брега те използват облаците отново
и отново, като животните под наем в Аида.
Към обяд бризът
ce обръща и сега статистите подкарват
всички бели слонове в обратна посока.
На какъв език крещят децата?
Той лежи на брега и се ослушва.
Пясъкът хрущи като стъкло под боси крака.
Той се опитва да си припомни шума на снега.
Дали пухкав сняг скрипти така?
Но не е прието да лежиш с ухо до пухкавия сняг.
Защо момичето, което се грижи
за децата, завършило Йейл и безгрешно,
не знае pазликата между лежа и сложа.
Той се опитва да си припомни снега, неговият сезон.
Умът се разпорежда тогава.
Лятото е за животните, океанът е еротичен,
всичката тази откритост и поклащане.
Независимо колко често правиш любов
през aвгуст, непрекъснато съзерцаваш гениталии,
твоите собствени и тези на други полуголи.
Даже най грациозните на плажа
ти напомнят за родствената си връзка със ония твари,
бозайници, които се забавляват в синята стихия,
и намирисвaт леко на риба. Застрашен,
той се гледа известно време, като че гледа порно филм.
В другото полукълбо хората сега
работят изправени пред стативите си.
Там те мислят за любов през нощта,
когато събличат сериозните си дрехи
и си лягат в безпясъчно пространство, под одеяла.
Днес децата, заедно с неговитe собствени,
очевидно крещят на перфектен португалски,
като използват колониалния бразилски диалект.
Толкова по-добре, всички те са превърнати
в малки пискливи незначителни животинки,
той не би искал отново да ги разбира
до след деня на труда. Просто се е сложил там.
