Максим Горки

превод от руски: Мария Блажева

Август Стриндберг бе за мен най-близкият човек в европейската литература, писател, който най-силно вълнуваше сърцето и ума ми.
Всяка негова книга пораждаше желание да споря с него, да му противореча и след всяка негова книга чувството ми на любов, чувството ми на уважение към Стриндберг ставаше все по-дълбоко и по-силно.
Той ми се струваше клокочещ извор, живите води на който възбуждат творческите сили на сърцето и ума на всеки, който е пил от тях, макар и не много.
Мен ме поразяваше у него изумителното му умение да свързва науката с изкуството, пророческият характер на някои негови предвиждания; така например той беше предвидил възможността да се получи от въздуха азот много преди това да се осъществи на практика.
Той стоеше пред явленията на живота като пълководец и нищо не се изплъзваше от орловия му поглед, всичко докосваше сърцето му, всичко изтръгваше от душата му съпричастен отзвук или горд вик на протест.
Дори в противоречията си, толкова характерни за него, той е дълбоко поучителен и притежаваше рядкото качество на вътрешно свободен човек: той ненавиждаше догмите, дори и тези, които сам издигаше.
Мен, русина, свикнал да се гордее с руската жена и да я уважава, много често ме дразнеше отношението на Стриндберг към жената, но аз зная, че никой от литераторите в Европа не е казал толкова много истини за жената, както Стриндберг, и ми се струва, че източник на често прекалено резките му съждения е високата му оценка за ролята на жената в света и неизчерпаемата му любов към жената като майка, като същество, което дарявайки живот, побеждава смъртта.
Когато за пръв път прочетох неговата „Кристина”, аз се смях във възторг от този човек, който така дръзко съблече кралицата и показа под мантията жената, както никой преди него не е посмял да направи това.
Малко познавам Стриндберг като драматург, но като романист и новелист той ми достави висша наслада и ме научи много. Някои негови творби, например „Викинг”, аз смятам за класически, те ще останат завинаги в световната литература, заедно с романа „Сред скалите”и още цяла поредица великолепни негови книги, във всяка страница на които се чувстват ударите на едно голямо и гордо сърце.
Стриндберг неволно се слива у мен с образа на героя от една легенда, която съм слушал на младини край Дунава - това е героят и поетът Данко: за да освети на хората, объркали се в мрака на жизнените противоречия, пътя на светлината и свободата, Данко изтръгва из гърдите собственото си сърце, запалва го и тръгва пред хората.
„Човек съществува заради легендата за него.”
Вечна памет на Август Стриндберг, той ни напусна, като ни завеща великолепната легенда за човека - и нима нямаме право да се гордеем, че той живя сред нас.
Нека гордостта от това, как той живя и какво извърши, убие мъката ни от това, че той вече ни напусна.
Но напускат ли ни такива като него? Та неговата душа - отразена в книгите му - остава с нас.

Максим Горки, „Литературни портрети”, подбор Иван Цветков, Книгоиздателство „Георги Бакалов”, Варна, 1982 г.