Абдула Даганов

превод от руски: Димитър Златев

***
Аз всъщност не познавам пролетта.
Чрез твоите черти проникнах в нея:
шепти дъждецът с твоите уста,
и ручеят с гласа ти бистър пее.

Без твоята любов във този свят
не бих познал какво е знойно лято:
за тебе ми напомня всеки цвят,
земята с твойта топлота е сгрята.

Аз двойно есента ценя сега:
умората ти виждам в клас натегнал,
във прасковите - твоя свеж загар,
във ласкав лъч - последната ни нега.

И зимата очаквам с ранен сняг…
Какво че той в косите ни засяда,
щом две сърца задружно бият пак
и в тях кръвта като преди е млада!