Сергей Есенин

превод: Анастас Стоянов

* * *
Родни руски небосклони,
Рус старинна, роден край.
Къщите - като икони,
синева - от край до край.

Аз като набожен странник
гледам твоите поля.
Куп тополи - мед кована -
шушнат в тихите села.

Вред на ябълки ухае
в църквите ти свети Спас,
по хорищата играят
младите до късен час.

Мамят те пътеки чисти
и ливадите край тях
и звъни като мъниста
някъде момински смях.

Ангели ли пожелаят:
“Вместо Рус - ти имаш рай!”
ще река: “Не искам рая,
дайте моя роден край!”

1914

—————————–

КРАВА

Грохнала, щърба и стара,
не рога - свитък лета.
Грубо я би говедаря
и я гони по степта.

Шум не обича сърцето,
в ъгъла мишки гризат.
Мисли с тъга за телето,
в мъка очите горят.

Рожбата първа й взеха,
взеха й с туй радостта.
Кожата му - като дреха,
съхнеше върху плета.

Участ я чака такава,
точно като на синът,
примка да й поставят
и на клане поведат.

Где ли сами ще тъгуват
тъжните нейни рога…
Бели гори тя сънува,
паша сънува сега.

1915

* * *
Гой ты, Русь, моя родная,
Хаты - в ризах образа…
Не видать конца и края -
Только синь сосет глаза.
Как захожий богомолец,
Я смотрю твои поля.
А у низеньких околиц
Звонно чахнут тополя.
Пахнет яблоком и медом
По церквам твой кроткий Спас.
И гудит за корогодом
На лугах веселый пляс.
Побегу по мятой стежке
На приволь зеленых лех,
Мне навстречу, как сережки,
Прозвенит девичий смех.
Если крикнет рать святая:
«Кинь ты Русь, живи в раю!»
Я скажу: «Не надо рая,
Дайте родину мою».

1914

—————————–

КОРОВА

Дряхлая, выпали зубы,
Свиток годов на рогах.
Бил ее выгонщик грубый
На перегонных полях.

Сердце не ласково к шуму,
Мыши скребут в уголке.
Думает грустную думу
О белоногом телке.

Не дали матери сына,
Первая радость не прок.
И на колу под осиной
Шкуру трепал ветерок.

Скоро на гречневом свее,
С той же сыновней судьбой,
Свяжут ей петлю на шее
И поведут на убой.

Жалобно, грустно и тоще
В землю вопьются рога…
Снится ей белая роща
И травяные луга.

1915