СЪН, ПРЕПЛЕТЕН В СЪН
превод: Николай Тодоров
СЪН, ПРЕПЛЕТЕН В СЪН
Челото ти целувам аз,
потеглям още в този час,
но нека кажа аз пред нас,
че в мене правилно ти зърна
как дните ми били са сън;
надежда ако няма вече
през утрините или вечерите
- с видение или без него -
дали не е и тя потеглила?
И ние, с видимото вън,
сме само сън, преплетен в сън.
Край буря тътнеща стоя,
вълните мъчат там брега -
в ръката стискам и понасям
зрънца от златния му пясък -
все малки! Но пълзят и скитат
през пръстите към дълбините -
с плач питам, питам с плач сега:
О, Боже мой! Нима не мога
в по-силен хват да ги затворя?
О, Боже мой! Нима една
дори не мога да спася?
Нима и с видимото вън
сме само сън, преплетен в сън?
1827
—————————–
A DREAM WITHIN A DREAM
Take this kiss upon the brow!
And, in parting from you now,
Thus much let me avow-
You are not wrong, who deem
That my days have been a dream;
Yet if hope has flown away
In a night, or in a day,
In a vision, or in none,
Is it therefore the less gone?
All that we see or seem
Is but a dream within a dream.
I stand amid the roar
Of a surf-tormented shore,
And I hold within my hand
Grains of the golden sand-
How few! yet how they creep
Through my fingers to the deep,
While I weep-while I weep!
O God! can I not grasp
Them with a tighter clasp?
O God! can I not save
One from the pitiless wave?
Is all that we see or seem
But a dream within a dream?
1827
