НОЩНО ПЪТУВАНЕ
превод: Нино Николов
НОЩНО ПЪТУВАНЕ
В полята глухи с грохот влакът
пуфти, кънти и изоставя
тополи да потъват в мрака,
несмогнали да се изправят.
Навън и все навън поглеждам,
с очи опипвам тъмнината,
която буди в мен надежда,
звезди рои, блести с луната.
Луна сред облаци от пара
като локомотив небесен,
звезди навързал и подкарал
към звездна пролет или есен.
За миг облегнат, неусетно
глава на рамото оборих
и в полусън видях; в небето
трептят небесните кантони.
РАЗДЯЛА
Раздялата - две халби тъмна бира.
Поправяш си косите, сетне - пак.
Задава се, кънти и вече спира
за теб дошлият отдалече влак.
Ти вдигаш куфара, поемам го и сякаш
с ръцете си измервам тежестта
на първата раздяла. Полумракът
сега е кръстопът на любовта.
И виждам аз, останал на перона,
две луди релси втурнати към теб.
Оттам, където махна от перона,
започва жълтата и пуста степ.
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО РАЗПЯВА СИНИГЕРИ
Приведен, побелял като баща ми,
по хълма бавно крачи той с метлата,
привикнал с нея, както се привиква
на зиме - с преспи, с дъжд и прах - на лято.
От бяла сутрин чак до синя вечер
ненужното, нечистото отмита.
и уличката свети по петите му -
по-хубава от него, по-честита.
Погледнеш ли го, може да помислиш,
че старецът е угнетен, прекършен:
надолу гледа, нещо си мърмори,
мете, а улицата се не свършва.
Но ти го виж, когато спре за малко,
изопнал кръста, как се претворява:
стои като стопанин в чиста къща,
като хлапак - синигери разпява.
