Александър Руденко

превод от руски: Димитър Златев

Черна мравка - мъничка и скромна -
заживя на пистата бетонна.
Заживя самотна в този свят
и край нея - ни сестра, ни брат.
С три тревички в тясна пукнатина…
Денонощно някакви турбини
в страшен рев раззинваха гърла.
И над нея планина с крила,
вдигаше се, слънцето закрила,
песъчинки в бесен смерч извила.
Мравката уплашена тогава
в стръкчето улавяше се здраво…
Тъй живееше под рев и смерч.
Искаше да бяга надалеч.
Порив друг, обаче, бе надмогнал
нейната несекваща тревога:
тя следеше с болка непонятна
самолета, литващ от земята…

Но веднъж сребристата машина
спря край тесничката пукнатина …
- Сбогом, стръкче, ти - опора сетна!
На крилото вихърът я метна.
Самолетът тръгна, полетя
и със него полетя и тя!
Но внезапно струята въздушна
я събори и надолу люшна.
В някаква гора я запокити,
в някакъв мравуняк под елите.
Виж, късмет нарича се това!

… Ала тя побегна през глава
пак назад към пистата бетонна.
Черна мравка - мъничка и скромна…