Фам Тиен Дуат

превод: Григор Ленков

Те имаха очи, сега са кухини.
Строшиха бомбените взривове стъклата.
Тук властваме на колелата ний,
ловим със слух небето и земята.

***

Нахлува пътят в нашите гърди
и вятърът боде очите уморени.
Птици и звезди
в кабината се лутат заблудени.

***

Прозорци без стъкла! И прах -
косите бели и лицата бели - станали сме стари.
Запалваме цигари,
споглеждаме се и избухва смях.

***

От бомбардираните облаци дошли,
тук имат среща нашите коли.
На риск, през тесните прозорци без стъкла
ръце си стискаме… И пак на колела!

***

Огнище сред полето; ври оризът; мрак;
вечеряме задружно, както у дома,
край пътя спим в един хамак…
В зори сме пак на път по родната земя!

***

Надупчени от вражите шрапнели: без гюрук,
без фарове и без стъкла
колите ни летят като стрела
във ритъма на нашите сърца - на юг, на юг!