А СИ ИМАМЕ С ТЕБ ОТЕЧЕСТВО…
превод: Спаска Гацева
***
А си имаме с теб Отечество
и по име бащино, собствено.
Може в края сме на човечеството,
то е наша чест и височество.
А си имаме с теб великото
Слово Божие, Слово - първото!
Еднородното, многоликото,
скъпоценното във Безпътното.
А си имаме с теб История,
безпощадната, безпогрешната!
Не излъганата в „Астория”,
а оная, нашата, вечната.
И любов дълга в земята пуста,
всеки храст в нея ни е приятел.
Над пожарите - знаме, руското,
имаме си в Русия, святата.
11.2005 - 09.02.06
—————————–
***
На Станислав Куняев
В бездните на Отечеството
влюби се той в човечеството,
Скрил мъжеството си, нужното,
и в студовете, и в ужаса.
Даже гроздето с френско име*
наричаше просто - родина.
Хлебецът с кърпа повиваше,
сякаш от майка му биваше.
Всяка могилка - за тление.
Всяка къщурка - за гении.
Приказчицата - с увод - мъка.
И по кей - за всяка разлъка.
И какво ме съветвате, ироди,
да си купя други роднини?
Извинете болезнените,
басничките ми, неполезните
за чужбинци и за червени -
те за дяволското ви семе са.
Даже в завистта и разврата
още има съвест душата.
Каква повест да ви разправям,
по-прекрасна от тая нямам.
09.07.2006
—————————–
* смородина - касис
—————————–
***
А той попита: „Влюбена ли беше?”
А аз му казах: „То се знае, не!”
А той попита: „Помниш ли ме вече?”
Но в отговор не чу и звук поне.
Какво да кажеш, всичко си е ясно:
и влюбена бях, влюбен бе и той.
Но младите в живота си прекрасен
пилеят сили - още са безброй.
Сега, когато те почти са спомен,
случайно пак се срещнахме, съдба.
И той попита: „Още ли ме помниш?”
И казах му: „Естествено, че да!”
06.02.09
—————————–
***
Ти как си с новата лъжа?
Аз също лъжа, знам.
Какво че страдам от душа,
щом честно лъжеш сам.
Сърцето помни всеки глас.
Разкайване, вина.
Лъжата, че самата аз
от правдата не се боя.
Къде, с коя си тоя ден? -
очите нямат вест.
Вината си е и у мен
за твоята неправда днес.
16.01.13
***
А у нас с тобой есть Отечество
И по имени, и по отчеству.
На краю судьбы человечества
Нам и честь оно и высочество.
А у нас с тобой есть великое
Слово Первое, Слово Божие?!
Многогранное Одноликое
Сердоликое в Бездорожии.
И у нас с тобой есть История
Безпощадная безупречная.
Не оболганная в «Астории»,
А другая, какая вечная.
И любой верстой по земле пустой
Каждый куст густой нам - товарищем.
Что ж у нас с тобой на Руси Святой
Знамя русское над пожарищем?
11.2005 - 09.02.06
—————————–
***
Станиславу Куняеву
Шляясь по хлябям Отечества,
Он полюбил человечество.
Даже средь хлада и ужаса
Крылось незримое мужество.
Даже в словечке «смородина»
Брезжила истина - «Родина».
А в самой простенькой скатерти
Хлебушек мнился от матери.
В каждой горушке - по тлению.
В каждой избушке - по гению.
В сказочке каждой по присказке.
В каждой разлуке - по пристани.
Вот и скажите мне, ироды,
Перевести ли мои роды?
Вот и простите, болезные,
Байки мои бесполезные
Да прописные, да красные,
Ворогу небезопасные.
Даже средь блуда и зависти
Мучает искренность совести.
Да и чего разговор вести:
Нету прекраснее повести.
09.07.2006
—————————–
***
А он спросил: «А ты меня любила»?
А я сказала: «Ну, конечно, нет».
А он спросил: «А ты меня забыла»?
Но ничего не услыхал в ответ.
Что говорить, когда и так все ясно:
И я любила, да и он любил.
Но молодые губят жизнь напрасно:
Уж слишком много и надежд, и сил.
И вот теперь, когда, растратив силы,
Мы встретились в надежде на ответ,
И он спросил: «А ты меня забыла»?
И я сказала: « Ну, конечно, нет».
06.02.09
—————————–
***
А сколько лжи в тебе, скажи?
Во мне есть тоже ложь.
Но я страдаю от души,
Когда ты честно лжёшь.
Я спуску сердцу не даю.
Я каюсь и винюсь.
Но я неправду говорю,
Что правды не боюсь.
И мне не видно из окна:
Ты с кем, когда не здесь?
И потому моя вина
В твоей неправде есть.
16.01.13
