КИСЕЛИЦА
превод от украински: Нико Стоянов
Ти пак за столици разказваш,
за Лунната соната също…
Аз съм с овошчицата тази,
подпряла мълком нашта къща.
И неведнъж ти казваш вече:
„Тя стара е и пречи някак…” -
А дядо сърди се: „Човече,
главата ти е празна сякаш…”
В очите пролети се лутат
и побелява му главата,
но тази киселица сутрин
пак нежно гали той с ръката.
Любов ли е - не зная още. -
А може би е то привичка?…
Но будят ме дори и нощем
тук падащите киселички…
И виждам нейде там, далече,
стоя, объркано дивчатко* -
под тази киселица вечер
замина тате. Тейко, татко…
Склониха се печални клони,
изскърца портичката бяла
и киселицата отрони
зелена ябълка-раздяла…
—————————–
*дивчатко (укр.) - момиченце
