Милан Фющ

превод: Нино Николов

Играе пролетният вятър с престилка гарваново-черна,
а тя, сред гърбавата уличка, седи пред малката си лавка,
изнесла своето богатство в часа на залеза, когато
фенерът, ако е запален, единствен стопля тъмнината.

Ей, времето е полудяло и вятър дяволит посяга
да гали с пръсти, пълни с гъдел, момичешката шия.

А мъките си да забравя -
на скъсано листо ще сложа
живот отлитнал-неотлитнал,
където го отвява вятърът…