Леонид Зенин

превод от руски: Филип Филипов

ЕСЕНЕН КЛЕН

Клен във есен ярка,
червенеещ вече,
даже без примамка
мене ме привлече
с дългите ресници,
със глава пламтяща
в есенното утро
като ярка факла.

Все ми се привиждат
хубави картини,
а угасва кленът,
сведен над калина:

„Бих обичал вечно,
мила ми калино,
естеството мъка
ни е отредило…
За съдбите наши
то е безсърдечно,
много то е строго,
затова е вечно…”

НА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Бурята със сняг обвива
тихата камбанария.
Църквата, доскоро сива,
в бяла саван се вече крие.

И звучи, звучи в небето
люлчина приспивна песен.
Еква тя, от хор подета,
и светът мълчи унесен.

Има някаква тревога
и на Рождество Христово.
Трепетно очакват Бога.
Спуска се Христос отново!…