СЪВРЕМЕННИ РУСКИ ПОЕТИ
превод от руски: Тихомир Йорданов
***
За себе си живееш ли с хвалба,
или си млъкнал мрачно, -
спомни си ти в каква съдба
замислял си да крачнеш.
Подбирай всякакви съдби,
неназовани, звани.
Най-трудното е, може би,
какъвто си да си останеш.
ПОЛКОВНИК В ОСТАВКА
Полковник в оставка е градският жител
облечен с военния, вехт вече, кител.
Сърцето под него - мотор без ресурси.
Под китела - белези от Каховка и Курска…
Ех, форма! За него другар си чудесен,
защита му ти си в печалната есен.
Сърцето му още более за слаби.
А и ръцете му тръпнат за саби.
Но за шегата духът му стига:
„Свалиш ли мундира - ти скапваш се мигом!”
СЛЕД ПЪРВАТА ПУБЛИКАЦИЯ ВЪВ ВЕСТНИК
Сельодката ще свият в стих,
или пък къшей хляб,
а може в чехъл (аз не бих!)
да изсуши чорап.
Така стихът ми беден там
ще се вмирисва в мрак.
Съчувствам му, понеже знам:
до болка ми е драг!
Раним е той, и много тих,
но все пак искрен… Да,
сельодката недейте в стих
завива, господа!
ДЪЛГ
Сякаш бодна сърцето ми шило:
тя на гроба донесе й хляб.
Боже, дай ми търпение, сила
да надмогна духа си слаб.
На случая станах свидетеля ням.
Тя бележката с хляба затисна.
„Ето залъка, мамо, - бе писано там, -
в блокадата с него спаси ме!”
***
Това е дим от родна пепел,
а той е символът за мен
дърветата с корони слепи
как търсят севера студен.
Шумят, люлеят се нелепо,
в небето шумолят с листа.
Не ще узнаят, че са слепи,
че са израсли в слепота.
Въздишат, сведени, и ето
усещат сякаш в туй вина.
И пишат, пишат по небето
със мойте руски писмена.
***
Ще спусна тънките завески.
И пода ще измия, за беля
ще го застеля с мента днеска
и боса пред прозорец ще стоя.
С кобилица в две пълни менци
донесох си аз щастието тук.
Очаквам те, ела, за мен си.
Не съм очаквала тъй никой друг.
